На мястото на бившия конак в София е построен Царски дворец. За целта са използвани солидните каменни основи на конака и част от главната фасада. Дворецът бил открит в края на 1882 г. Той е взет за пример на всички обществени и жилищни сгради, изградени през следващите 30 години. Обявен е за паметник на културата през 1978 г. След 09.09.1944 г. дворецът става седалище на Министерски съвет, а интериорът му загубва автентичността си. От 1953 г. сградата става дом на Националната художествена галерия и Етнографския музей.

 

Националната художествена галерия се занимава със събирането, изучаването, с опазването и представянето на творбите на съвременното българско и чуждестранно изобразително изкуство и на други движими културни ценности. Има обособени сектори на християнското изкуство, на новото и на съвременното българско изкуство, на декоративното българско изкуство и на чуждестранното изкуство. Тук са изложени най-добрите творби на големите български майстори на четката - Владимир Димитров-Майстора, Златю Бояджиев, Сирак Скитник и др. Представени са и произведения на чужди автори, създали произведенията си в България -  Иван Мърквичка, Ярослав Вешин и др.

 

Към Националната художествена галерия функционират няколко филиала -  криптата при храм-паметника „Св. Александър Невски”, къщите музеи на скулптора Иван Лазаров и художниците Никола Танев и Вера Недкова.