Архитектурно-историческият резерват „Царевец" е разположен в старата част на гр. Велико Търново. Първите сведения за живот на хълма датират още от третото хилядолетие преди Христа, а в периода V-VII в.н.е. на това място се е намирал град Зикидева – най-големият град на Византийската империя в провинция Долна Мизия. Върху основите на византийската крепост през XII в. започва градежът на твърдината.

Крепостта „Царевец“ е била главната българска крепост по времето на Втората българска държава (1185-1393 г.), има три входа, запазени и до днес. Главният е разположен в най-западната част, „Асеновата“ порта (или Малката порта) се намира в северозападния край, а на югоизток е Френкхисарската порта. Последната е охранявана от бойна кула, известна като „Балдуинова кула“. Според легендата след историческата битка при Одрин през 1205 г., в която цар Калоян пленява латинския император Балдуин Фландърски, той е затворен в тази кула до края на живота си.

Основно място в калето заемат дворцовия и патриаршеския комплекс. Дворцовият е разположен в централната част и включва Тронна зала, Дворцова църква и царски покои. Патриаршеският комплекс е бил резиденция на българските патриарси, намира се на най-високата точка на хълма.

Реставрацията на крепостта започва през 30-те години на XX в. и продължава до 1981 г., когато е звършена по повод 1300 г. от създаването на българската държава. В наши дни чрез зрелищния аудио-визуален спектакъл „Звук и светлина“ се пресъздава славното и трагично минало. С драматична и въздействаща музика,  стотици цветни светлини, лазерни лъчи, църковни камбани той представя важни моменти от историята на Второто българско царство.

Архитектурно- историческият резерват "Царевец" е един от 100-те национални туристически обекта на България.