За градовете Габрово, Дряново, Трявна и Севлиево и прилежащите им територии спокойно може да бъде въведен терминът „най-занаятчийски регион“. „Заслугите“ за това са на прочутата Тревненска иконописна школа, на тревненските строители, на куюмджиите (златарите) от габровско, на множеството представители на още редица занаяти - бакърджийство (изработване на медни съдове), грънчарство, дърворезбарство, гайтанджийство, коларо-железарство, кожухарство, казаслък, мутафчийство, хлопкарство (изработка на ковани звънци за животни) и др. Майсторите от тези места били прочути далеч извън пределите на своите родни селища.  Тревненската иконописна школа е най-старата от възрожденските школи в България. Възникнала е в края на ХVІІ в. - почти 100 години преди другите. През нея са преминали над 200 тревненски иконописци, за да разпространяват изкуството си из цялата страна.

Днес задължително място за посещение в района е Архитектурно-етнографският комплекс „Етъра“. Уникалният музей на открито спокойно може да бъде определен като „резерват за занаяти“ – в него се съхраняват множество занаяти от габровския регион от втората половина на ХVІІІ и началото на ХІХ в. В 50-те обекта в комплекса могат да се видят занаятчийски работилници и водни съоръжения. На занаятчийската уличка са разположени 16 къщи, точни копия на сгради от миналото. Те излизат на тесните каменни улички, за да бъдат работилничките по-близо до потребителите. Както е било и в миналото, занаятчиите сами произвеждат и продават изделията си. Тук всеки може да наблюдава автентичната работа на майсторите, да участва в нея и да си закупи произведените изделия. Разнообразието на занаятите няма да отегчи нито един посетител. В „Етъра“ творят наследници на майсторите бакърджии (изработка на медни съдове), грънчарство, дърворезбарство, иконопис, коларо-железарство, кожухарство, куюмджийство, мутафчийство, хлопкарство (изработка на ковани звънци за животни), ножарство, сарачество, тъкачество, фурнаджийство, шекерджийство (изработка на захарни изделия), музикални инструменти.  

Всяка година в музея на открито се провежда Международен панаир на народните занаяти. Освен обичайните старинни поминъци в него се показват и домашни занятия, характерни за района на Централен Балкан, като боядисване на вълна с растителни багрила, плетене на гайтани и плетене с царевична шума (беленица), печене и сушене на сливи. Панаирът традиционно е съпроводен от множество атрактивни събития, сред които са майсторските тематични надпревари по различни видове занаяти. 

Дейностите казаслък (декоративен текстилен занаят), строителство, гайтанджийство, медникарство, куюмджийство, дърворезба, иконопис, мутафчийство, грънчарство обогатяват историческите анали на тревненския край. Самият дух на града пренася посетителя във времената, когато майсторите са творили, за да изкарват прехраната си, предавали са занаятите си, за да имаме множество свидетелства за тях в наши дни, за да ги има и днес. А духът на Трявна е сякаш иззидан с нейните уникални къщи, дело на прочутите местни майстори-строители, голяма част от които са съхранени до наши дни.

„Запазена марка“ на Севлиево е обработката на кожи. Това е основният занаят, който бил развиван тук през ХVІІІ и ХІХ в., когато редица професии процъфтявали в града. В цяла Османска империя и в Европа била изнасяна продукцията на местните майстори-кожари. В резултат на тази търговия през 1882 г. отворила първата в града кожарска фабрика. До днес в Севлиево има десетки кожарски работилници, но несъмнено с най-голяма стойност е Табахана заради самата й сграда, която е във възрожденски стил. Тя е отворена за посещения и предоставя на гостите си уникален досег с така важния занаят за севлиевци в миналото.

„Най-занаятчийският регион“ в страната ни ще потопи всеки в атмосферата на възрожденските занаяти...