Само на 3 км. от центъра на Габрово, по път с живописни завои се достига местността Градище. Тук, сред прохладата на борова гора, се намира голяма поляна с люлки и място за пикник. По пътя може да се посети Зоологическата градина и залата на Планетариум. Над поляната, по горска пътека се достига до високото скално плато, където се намират разкопките на крепостта Градище. От тук човек може да се полюбува на красивия панорамен изглед към град Габрово.

 

Руините на ранно византийската крепост "Градище"

По откритите златни и медни монети от времето на римските императори Константин I Велики (306 – 337г.н.е.) и Юстин II (565 – 578г.н.е.) археолозите датират крепост Градище като късно антична и ранно средновековна (4-6 век).

 

Габровци наричат крепостта "Пазителката на прохода", тъй като тя е издигната по време на Римската империя, за да охранява главния път през Шипченския проход и да спира варварските нашествия. Тя е била единствената крепост в тази част от римската провинция Дол на Мизия, организирана на територията между Дунав и Старa планина.

 

Това било типично укрепено селище за онова време. При археологически проучвания на територията на крепостта са разкрити крепостна стена с дължина около 4км, която е обграждала крепостта, 42 гъсто застроени жилищни сгради, помещения на гарнизона, охраняващ крепостта, главен вход и три охранителни кули. В най-високата част на крепост Градище се е намирал главният храм, построен през 4 век, а малко по-късно към него е изградено и помещение за кръщене, т.нар. баптистерий.

 

При археологически разкопки са намерени и различни предмети от ежедневния живот и бит на хората – стари монети, накити, красиви украшения, съдове за хранене и др., които разкриват културата и традициите на неговите жители. Днес те се съхраняват в Регионален исторически музей – Габрово.

 

Крепостта Градище е разрушавана и възстановявана многократно и престава да съществува след падането на България под турско владичество. Днес съществуват и са запазени само останки от някогашната крепостна стена, пазела някога подстъпите на Шипченския проход, както и основите на храм, в който са били съхранявани мощите на светец. През 80-те години на 20 век са извършени разкопки и реставрация на част от стените на крепостта.

 

При ясно време се виждат отвесните скали на витата стена и връх Ботев.

 

Текст: ТИЦ "Габрово"