Храмът е построен близо до първата църква в Габрово „Света Петка“. През 1231 г. мощите на Света Параскева Епиватска (Петка) преминават през града по път за Търновград. Тъй като преданието гласи, че на мястото, където са пренощували мощите на светец, трябва да се издигне черква, то местните жители издигнали храм. По време на османското владичество сградата е разрушена, но в началото на XIX век габровци издигат втори храм наблизо, наречен „Успение на Пресвета Богородица“. С разрастването и превръщането на града в процъфтяващ търговски, просветен и стопански център, нараства и необходимостта на местните от по-внушителен по размери храм. През 1865 г. на мястото на старата сграда започва строежът на новата църква от възрожденския майстор Уста Генчо Кънев. Майсторът е архитект и на сградата на първото светско училище в България и в Габрово – Априловската гимназия.

Пред годините храмът развива исторически значима духовна дейност. През 1872 г. тук е ръкоположен Иларион Макариополски за търновски митрополит.

Сградата, представляваща трикорабна базилика, е забележителен образец на българската възрожденска архитектура. Църквата е с дължина около 30 м. и височина около 10 м. Двата купола са с еднаква височина, но централният е по-голям и с 8 елипсовидни прозореца. Изработеният от липово дърво иконостас, е шедьовър на следосвобожденската дърворезба. Заставайки пред входа, ще забележите патронната икона „Успение на Пресвета Богородица“ и годината на построяване на новия храм.

В днешно време църквата е обявена за паметник на културата от национално значение.