Северозападно от град Севлиево, разположен върху хълмистата местност „Крушевска планина“, се издига средновековният град-крепост „Хоталич“.

Градът-крепост възниква през V-VI в. като военно укрепление на византийците и впоследствие е изоставен. През X в. е възстановен от Българската държава, за да предпазва от чуждите набези. През вековете градът се разраства и се превръща в един от най-големите по площи български средновековни градове, просъществувал до края на XVII в.

 

Наименованието на града се свързва със старинното славянско име „Хотел“. Впоследствие е свързван със „Серви или Селви“ – старинно име на Севлиево. По време на османското нашествие крепостта е разрушена, а населението се заселва в „Долен Хоталич“, разположен на левия бряг на река Росиця, и го нарича „Серви/Селви“ – дн. град Севлиево.

 

Цялостните разкопки на Хоталич започват в началото на 80-те години на XX в. Сред първоначалните разкрития са каменни постройки, изградени от камъни и хоросан. Жилищата са полувкопани, поради денивелацията на терена. Разкрити са крепостните стени, 2 християнски храма, византийска базилика, датираща от V в., множество каменни жилища, болярско жилище, отбранителните кули. Открити са множество монети, датиращи от XII в., което свидетелства за стратегическото значение и развитието на Хоталич като град със значими търговски връзки с други селища на страната, както и с Византия и Латинската империя.

 

Днес, градът-крепост „Хоталич“ е реставриран и е отворен за посещения. До него се достига по обозначен и сравнително достъпен път.

... А гледката, която се разкрива от най-високата част на крепостната стена, е към китния пролом на река Росица.