Счита се, че Дряновският манастир датира още от времето на Вторaта българска държава. Така, макар да е бил нееднократно разрушаван и възстановяван впоследствие, манастирът съществува от цели 9 века. Манастирът се намира на 5 км югозападно от гр. Дряново, обграден от величествена природа около р. Дряновска и р. Андъка.

Около 14-ти век Дряновският манастир е бил средище на исихазма и дава подслон на множество монаси, практикуващи мистичното учение. През Възраждането манастирът се превръща в твърдина на българските будители и революционери. В манастирския комплекс има голяма библиотека, като през Възраждането е бил от най-значимите книжовни средища у нас. Тук са отсядали Дякона Васил Левски, отец Матей Преображенски (Миткалото), Георги Измирлиев и други поборници за свобода. По време на Априлското въстание в манастирът се укрива четата на поп Харитон и Бачо Киро. След ожесточени сражения с многоброен османски аскер българският отряд е разгромен, а манастирът е опожарен и разрушен до основи. Скоро след Освобождението Дряновският манастир е изграден отново, а днес е една от най-почитаните православни светини и е обявен за национален паметник на културата.