София – Столица и Мала Света гора

На стратегически кръстопът

Множество са факторите, които обуславят избора на София за столица на България. Този избор е направен през 1879 г. след Освобождението от османското владичество по заслуга на Георги Раковски и проф. Марин Дринов. Но не само от тях - предложението било подкрепено от още много общественици. София носела старата слава на Сердика и Средец. Траките от племето серди оценили благоприятното местоположение на някогашното неолитно селище и наличието на подходящи ресурси и се заселили тук, за да основат град на име Сердонполис или Сердика. Той се развил и продължил възхода си по времето на разцвета на римската империя. Благодарение на извършени разкопки на различни места в града са открити части от главни и второстепенни улици, като няколко автентични улици могат да се видят и днес. В двора на Президентството е запазен участък от улица, а между него и Министерския съвет има автентична настилка от VІ в. на главната улица – една от най-оживените в Сердика.

 

Днешна София преживяла куп нашествия по време на т. нар. „велико преселение на народите“. Но от VІ в. градът бил възроден и станал важен административен и стопански център на Византийската империя. Оттогава е и името му Триадица. Влизайки в границите на България през 809 г. тя получава славянското име Средец. Последното си име – София, носи от ХV в. С него е избрана и за столица на България в конкуренция с Пловдив и Търново (Велико Търново).  

 

Местоположението на София е сред причините, довели до посочването й за главен град – в средата на Балканския полуостров, на сравнително малки разстояния от столиците на съседните страни, на стратегически кръстопът, осигуряващ връзки на Дунавското крайбрежие с Беломорието, с наличие на минерални извори с лечебни свойства.

 

Множеството исторически събития през вековете са оставили в столицата своите следи. Днес сме щастливци да разполагаме със свидетества на отдавна минали времена. Сред най-старите археологически забележителности са ротондата „Св. Георги", църквата „Св. Петка Самарджийска", църквата „Св. София" и др. Тук се намира и най-внушителният храм на Балканския полуостров – храм-паметникът „Св. Александър Невски“. В подножието на Витоша планина се намира уникалната Боянска църква „Св. Никола“ – паметник на културата със световно значение под закрилата на ЮНЕСКО.

 

В околностите на София са разположени множество малки манастири, известни като Мала Света гора. Самото начало на тази мрежа от обители било дадено през Българското средновековие. Манастирите имали общо управление и съставлявали една духовна общност. Разположени в полите на планините Витоша, Люлин, Плана, Лозенска, Руй планина, та чак до южните склонове на Стара планина, до Драгоманските възвишения, из Софийското и Ихтиманското полета. Има предположения, че изграждането на тази манастирска общност е поставено още по времето на Първото българско царство. Различни са мненията на специалистите по отношение на броя на храмовете, които влизат в т. нар. Мала Света гора – някои включват само 14 манастира: Драгалевския „Св. Богородица Витошка”, Германския „Св. Иван Рилски” – считан за най-стар, от Х в., Кремиковския „Св. Георги”, Елешнишкия „Св. Богородица”, Курилския „Св. Иван Рилски”, Лозенския „Св. Спас”, , Осеновлашкия „Седемте престола”, Дивотинския „Св. Троица”, Илиенския „Св. Илия”, Кладнишкия „Св. Никола”, Кокалянския „Св. Архангел Михаил”, Сеславския „Св. Николай Мирликийски” и Искрецкия манастир „Св. Богородица”. Други добавят и Горнобанския манастир „Св. св. Кирил и Методий”, Подгумерския „Св. Димитър”, Железнишкия „Св. Дух”, Боянския “Св. Пантелеймон”, Бистришките манастири “Св. Петка” и “Св. Петър”, Владайския “Св. Петка”, Урвишкия „Св. Никола Летни”, Лозенския „Св. ап. Петър и Павел”, Алинския „Св. Спас“, като правят общият им брой 25. Трети пък отиват още по-далеч, като включват в понятието всички манастири, разположени на територията на София град и на Пернишки окръг. Манастирите били строени по подобие на тези на полуостров Атон, притежавали и техните устав и организационна структура. В наши дни в Софийска област има 66 православни манастира, от които действащи са 44.

Разгледай обектите

  • sveta-nedelia_230x161_crop_798cf98e42

    Катедрален храм „Света Неделя“

    Храмът „Св. Неделя“ притежава богато историческо минало, голяма част от което обаче тъне в неизвестност.

  • sadebna-palata_230x161_crop_af1d1082b4

    Съдебна палата

    Една забележителна сграда от 30-те години на миналия век е дом на столичните съдилища.

  • lavov-most_230x161_crop_c7df15aaa7

    Лъвов мост

    Едно от най-прочутите места в София е Лъвов мост. Районът му е и много натоварено кръстовище.

  • al-nevski-m-yanakiev-re_230x161_crop_7703740058

    Храм-паметник "Св. Александър Невски"

    Блясъкът на златните кубета на храм – паметника "Св. Александър Невски" привлича погледите от километри разстояние.

  • dsc-1286_230x161_crop_c48e569ff8

    „Женски пазар“

    „Житен пазар“, „Конски пазар“, „Георги Кирков“, „Женски пазар“ – все имена на едно и също място, променяло местоположението и облика си през годините, но винаги оставало голямо търговско средище.

  • narodno-sabranie_230x161_crop_e662765451

    Народно събрание на Република България

    Народното събрание на Република България е учредено през 1879 г.

  • dsc-1078-jpg-re_230x161_crop_b69270c103

    Софийски университет „Св. Климент Охридски“

    Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е най-старото и най-голямо висше учебно заведение в България.

  • bania-bashi_230x161_crop_ac5004ccb8

    Джамия "Баня баши"

    Единствената джамия в София се счита за истински архитектурен шедьовър.

  • dragalevski-manastir-2_230x161_crop_e599eadf1a

    Драгалевски манастир "Св. Богородица Витошка"

    Един от най-красивите храмове в България се намира в пределите на самата столица.

  • dsc-0683_230x161_crop_8954bccc06

    Паметник на Николай II (Цар Освободител)

    Императорът на Русия Александър Романов е известен в България повече като Цар Освободител.

  • sinagoga_230x161_crop_4b59be5fe8

    Софийска синагога

    Софийската синагога се счита за най-голямата испано-еврейска синагога в Европа.

  • dsc-1200_230x161_crop_fa623c14b1

    Църква "Св. Петка Самарджийска"

    Потънала в земята сред шумотевицата на административния център на България, църквата "Света Петка Самарджийска" е мълчалив свидетел на хилядолетната история на гр. София.