"Силкосия" е първият резерват в България. Статутът си той носи от 1933 г. Намира се в Странджа планина, по левия склон на р. Велека, между селата Българи и Кости. Тук важи строг режим – забранена е всякаква човешка дейност, освен посещения с научна цел и преминаване по маркирани пътеки. Ценностите, които тази територия съхранява са многобройните представители на флората и фауната – над 50 защитени животински видове (птици, земноводни, влечуги, бозайници и др.), букови и дъбови гори с впечатляващите си представители горун и източен бук, и характерните за Странджа вечнозелени храсти. Заради това растително богатство резерватът е наричан още "естествена ботаническа градина".

 

Странджанска зеленика, лавровишня, джел, странджанско бясно дърво може да звучат малко необичайно, но са типичните вечнозелени храсти, които обитават "Силкосия". Заедно с буковите и дъбовите дървета горите заемат около 80 % от неговата площ. А в тези площи се крият многобройни птичи представители – сойка, авлига, обикновена чинка, южен славей и много други. Среща по тези места си дават и вълци, диви свине, диви котки, белки, златки и др.