Деветашката пещера се намира близо до село Деветаки и е сред най-големите пещери в България. Сред местното население е известна с наименованията "Маарата" или "Окната" заради седемте различни по големина отвори на тавана, през които влиза светлина, осветяваща централната зала. След проведени проучвания е установено, че Деветашката пещера е била обитавана през почти всички исторически епохи. Най-ранните сведения за човешко присъствие датират от старокаменната епоха – 70 000 г.пр.Хр. По време на римската епоха над малко изворче в голямата зала е изградено светилище, сред чиито останки е намерена плоча на гръцката богиня на лова и плодородието – Артемида.

 

Входът на пещерата е широк 35 м. и висок 30 м. и е с полуелипсовидна форма. След 40 м. навътре започва просторна зала с площ от 2400 кв. м., която е считана за най-голямата пещерна зала на Балканския полуостров. След преминаване на осветената от седемте отвора зала, започват две разклонения. През едното преминава малка рекичка, която се влива в река Осъм, а след преминаване на другото се намира малка галерия, известна с името "Олтара".  

 

В днешни дни пещерата се е превърнала в дом на различни крилати бозайници и представлява едно от трите им най-големи местообитания в Европа.

 

Деветашката пещера е сред Стоте национални туристическа обекта в България.