Белинташ е прастаро и магическо място в Източните Родопи. И като такова то носи много легенди, дори библейски. Тук личат следите от хилядолетна човешка дейност. Белинташ е плато на солиден скален масив, дълъг около 800 м и широк между 20 и 40 м. То е един от многобройните мегалитни тракийски паметници по тези места. Според мненията на някои учени мястото е било централно светилище за всички племена в района около 3-4 хил. год. пр. н. е. Самият превод на името му от древните тюркски езици се тълкува като "камък на познанието". Счита се, че скалните площадки са използвани за астрономически наблюдения. Издълбаните в някои кръгли отвори и улеи наподобяват карта на звездното небе. На върха на платото има два удивителни кладенеца. Те са пълни с вода през цялата година, независимо от валежите, а причината се обяснява със силната енергийност на скалата.

 

Подножието на масива със своите ниши вероятно е било обитавано място. В района е намерена сребърна плоча с образа вероятно на тракийския бог на слънцето Сабазий, който олицетворява вечно обновяващата се природа. И какво по-подходящо място за това – сред толкова енергия и загадъчност...