Непосредствено до столицата София е Витоша. Макар да прилича на вулкан, тя няма такъв произход. Планината предлага уникални възможности за ски туризъм и редица места за посещение и пешеходни маршрути.

Местността Дендрариума представлява територия със засадени различни дървесни видове, отглеждани на открито. Тя показва многообразието на местните дървесни и храстови видове, но и на екзотични растителни екземпляри. На площ от 1400 дка са разположени около 145 техни представители и две изкуствени езера. Изградена е алея за незрящи и спортно-информационната инфраструктура за деца. Боянският водопад може да бъде видян от централните части на София. Намира се на Боянска река на 126 м н. в. Падът на водата му е 40 метра. Боянското езеро е разположено на 1,5 км югоизточно от кв. „Бояна“. Построено върху блато то продължава да е важно местообитание на редица земноводни видове, които са част от Европейското природно наследство. Карстовият извор Живата вода е наричан още Чешмата на щастието. Водата му тече с прекъсване. Първо се чува далечно бълбукане, след което водата потича, за да спре малко след това. Чучурът на извора е с формата на глава на крокодил. Живата вода се намира край р. Добри дол между селата Чуйпетлово, Боснек и Кладница.

Местността Златни мостове е леснодостъпна и често посещавана. Впечатляващи тук са огромните овални каменни блокове (морени), които покриват коритото на реката. Според едната от теориите за възникването на каменната река тя има ледников произход. Драгалевският манастир е част от групата манастири около София, наречена Мала Света гора. От комплекса му днес е запазена само църквата със забележителните й стенописи. В подножието на планината се намира Боянската църква „Св. Панталеймон“, обявена за обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО заради уникалните си стенописи от 1259 г. Кладнишкият манастир „Св. Никола“, разположен близо до едноименното село съхранява стенописи от 1883 г. и също е подходяща отправна точка за любознателния турист.

На Витоша се намират и музеите на мечката, на совите и на водното конче. В планината край София е дадено началото на организираното туристическо движение – през 1895 г. писателят Алеко Константинов провежда първия излет най-високата й точка - Черни връх.  Витоша има множество извори – над 40, 33 от които подходящи за питейни нужди. Много термални извори има в подножието на планината – Рударци, Княжево, Железница, Панчарево. Витоша е обявена за Природен парк, в рамките на който има два биосферни резервата – Бистришко бранище и Торфено бранище. Тук се намира и най-дългата пещера в България – 17,5 километровата природна забележителност „Духлата“. 

Люлин е малка, но разнообразна планина на 10 км югозападно от София. Най-високият й връх е Дупевица – 1256 м. Забележителностите тук са Дивотинският манастир „Св. Троица“, Горнобанският манастир „Св. Св. Кирил и Методий“ и войнишкият паметник.

Лозенската планина е бивше езеро със сравнително малка надморска височина – до около 1200 м. През нея текат реките Ракита, Студеница, Търнавска река. Тук се намират Панчаревското езеро с минерален извор наблизо, язовир Искър, Горното и Долното Габренско езеро. Има и немалко извори – Бачул, Студен кладенец, Светена вода и др. Лозенската планина е била населена още в древността. До днес да останали няколко тракийски светилища и могили. От по-късен етап има съхранени наблюдателни крепости – Равулското кале на в. Калето, Еврейското кале на едноименния връг и средновековната крепост Урвич. Не липсват и манастири – Германски манастир „Св. Иван Рилски“, Лозенски манастир „Св. Спас“, Панчаревски (Урвишки) манастир „Св. Николай Летни“ и Пасарелски манастир „Св. Петър и Павел“.

Плана планина прилича по форма на Витоша, но е доста по-ниска. Намира се между Панчаревския пролом на р. Искър, Самоковската колтовина и Витоша. Най-високият връх е Манастирище – 1338 м. Други забележителности са Долнопасарелският манастир с останките на старата обител „Св. Дух“, Кокалянският манастир, изворите край Железница, манастирът „Св. Петър и Павел“. В подножието на Плана бликат минералните извори – в селата Белчински бани и Железница. В центъра на планината има астрономическа обсерватория.