През 1928 г. по предложение на кмета Владимир Вазов се взема решение за основаването на градски музей. Първоначално той съчетава задачите на градски музей, библиотека и архив. Наред с Народния, Военно-историческия и Църковно-археологическия, той е сред най-старите музеи на територията на столицата. Целта му е да събира, проучва и пази ония предмети от материалната култура на София, които имат или ще имат значение за историята на София.

 

Макар да съществува под различни форми още от 1941 г., едва през 2015 г. музеят получава своя сграда – адаптираната за целта Централна общинска минерална баня. Самият му дом е пълен с история – сградата е построена в началото на XX в., полуразрушена е при бомбардировките на София от 1944 г. После е възстановена, но десетилетия по-късно е изоставена, за да бъде реставрирана за целите на Музея за история на София.

 

Постоянната експозиция на музея е разположена в осем зали, които хронологически обхващат периода от VI хил. пр. Хр. до 40-те год. на ХХ в. Залите са следните: Наследството на древността, Силата на духа, Династичната връзка със Западна Европа, Дворцовият кабинет, Софийската улица, Държавните и общински институции, Домът и облеклото на софиянци, Културен живот и развлечения. Допълнително, могат да бъдат видени още две зали за временни експозиции.