Музей „Никола Вапцаров” е открит за посетители на 6 май 1956 г. Помещава се в последния софийски дом на поета, в който той е живял със съпругата си и семейството на брат си между 1940 и 1942 г. В този дом поетът пише едни от най-силните си стихове след издаването на „Моторни песни”, в него редактира в. „Литературен критик”. Квартирата е средище на конспиративната му антифашистка дейност, за която той е арестуван на 4 март 1942 г. и отведен оттам. 10 години след гибелта му неговите близки даряват на България жилището, обитавано от поета, за да бъде създаден музей. Той е подчинен административно на Националния литературен музей в София.

 

Музеят съхранява най-голямата част от архива на Никола Вапцаров – тетрадки, ръкописи и снимки от ученическите му години, личната му библиотека , преводи на стиховете му на повече от 30 езика, много от личните му вещи. Богата е колекцията от портрети и илюстрации на български и чужди художници.
В музея се съхранява и Световната награда за мир, присъдена на Никола Вапцаров посмъртно, през 1952 г.