Националният музей на българската литература е създаден на 1 януари 1976 г. Към музея е организиран литературен архив и научно-изследователска група. Комитетът за изкуство и култура, респективно Министерство на културата не осигурява самостоятелна сграда на новосъздадения музей и до 1982 г. той функционира само на базата на филиалите си. Впоследствие са придобити помещения за фондохранилище на бул. “Дондуков” № 95-Б и апартамент, находящ се на втория етаж на ул. “Г. С. Раковски” № 138. Към момента на създаването на Национален литературен музей, негови филиали стават мемориалните къщи на територията на София: Къща-музей “Иван Вазов”, Къща-музей “П. К. Яворов”, Къща-музей “Петко и Пенчо Славейкови”, Къща-музей “Никола Вапцаров”, Къща-музей “Христо Смирненски”, Къща-музей “Димитър Димов”, Къща-музей “Николай Хрелков”. До 1989 г., към Националния литературен музей са присъединени още къща музей “Емилиян Станев” – гр. Велико Търново, къща музей “Елин Пелин” – с. Байлово, къща музей “Георги Караславов” – кв. Драгалевци, както и къща музей “Панчо Владигеров” в София, кв. “Лозенец”.

 

За своето почти 40-годишно съществуване Националният литературен музей е издирил и опазил внушителни по количество и ценност колекции от ръкописи, снимки, документи, кореспонденция, първи издания на българската книжнина, литературна периодика, ръкописни и старопечатни книги, вещи, художествени произведения (живописни платна, графични листове, цветни щампи от ХVІІІ век, илюстрации, карикатури, шаржове, оригинални оформителски проекти и др.), ценни етнографски материали, уникални вещи на градския бит от началото на ХІХ до 70-те години на ХХ век.