В кристалните води на високопланинското Муратово езеро се оглеждат масивните склонове на пиринския върх Тодорка и на Бъндеришки чукар. И неслучайно това място често е определяно като едно от най-красивите кътчета в България. Описанието му е нелеко предизвикателство. Истински щастливци са получилите шанса да се озоват на тези 2230 м надморска височина в Пирин, под Муратов връх. И не защото ще видят ледниците, от които произхождат тукашните езера – тях ги няма отдавна, но те са оставили невероятно красиви следи за съществуването си. И една от тях е именно Муратовото езеро. С площ от 12,3 дка и дълбочина едва 3,2 м то е сред природните творения, които са способни да провокират поетичен изблик и у най-непоетичния човек. Приноса си за красотата на това място дава Малък поток, идващ от склоновете на Муратов връх и Хвойнати връх, който се влива в езерото, като образува два изящни полуострова. Най-лесният начин да се достигне до него е от хижа "Вихрен".

 

Езерото носи името на близкия Муратов връх, но е свързано и с недалечните върхове Синаница и Гергийца. Обединява ги легендата за красивата девойка Гергийца, дъщеря на пирински овчар. Мурат бей видял момичето край едно от тукашните езера, харесал я и тръгнал след нея нагоре. Когато я настигнал, протегнал ръце да я хване, но тя извадила кама и се пробола смъртоносно. На врата й Мурат бей видял талисман със скрито парче кожа и надпис: "Синаница". Той познавал този амулет, носел същият, а Синаница било името на неговата майка...