Дуранкулашкото езеро е място древно, значимо днес, красиво и романтично. Разположено е в най-североизточната част на България, съвсем близо до границата с Румъния. Езерото е обявено за защитена местност и е сред най-добре запазените крайбрежни влажни зони в България.

 

Богатата му флора и фауна е в изобилие. Тук се срещат над 260 ендемични, редки и защитени от изчезване растения и животни. Това е и единственото място в България с доказано находище за съхраняване на див шаран. Тук са регистрирани и 256 вида птици. През Дуранкулашкото езеро преминава прелетният път Via Pontica. Всичко това го прави изключително важно място за опазване на птиците и много популярна дестинация за орнитоложки туризъм.

 

Историята на езерото ни отвежда десет хиляди години назад, когато при потъване на земни маси морски води нахлули в устията на няколко реки от района. В цялата околност на езерото и близкото село Дуранкулак са пръснати доказателства за праисторически живот. На западния бряг на водната площ има землянки от първите земеделци на Добруджа, могилни погребения от протобронзовата епоха, късноантичен сарматски некропол, некрополите на жителите на Големия остров в езерото, пещерният храм на богинята Кибела – единственият подобен в Европа, следите върху целия остров от укрепено прабългарско селище от IX-X в. и още много други.

 

Достъпът до езерото е свободен, но то се охранява и е необходимо спазването на определени правила при посещение.