Останките на първото праисторическо селище на територията на Пловдив, датиращи от епохата на неолита, могат да се открият на хълма Небет тепе („Хълма на стражите“). Според някои изследователи през XII в. пр. н. е. селището прераства в древнотракийския град Евмолпия - един от първите градски центрове в Югоизточна Европа. Разкрити са характерните за тази епоха здрави крепостни стени, които ограждат светилище и дворец. Най-старата част на крепостта е издигната в т.нар. циклопски градеж без никаква спойка, с големи сиенитни блокове. Останки от града могат да бъдат видени и днес. На Небет тепе  археолозите са разкрили градско селище от времето на Филип Македонски (IV в. пр. н. е.), крепостни съоръжения с бастион, зърнохранилище и квадратна кула от периода IV-II в. пр. н. е. до II-IV в. н .е.

 

Когато през епохата на елинизма древнотракийската Евмолпия се разраства на цялото Трихълмие (Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе) и подножието му, старото селище и крепостта се превръщат в цитадела на градския акропол.

 

Днес, тук се събират малки и големи, за да се насладят на прекрасната панорама на града, разкриваща се пред погледите им и да се докоснат до частица от античността.