На 20 км западно от Видин, край селата Раброво и Тополовец, в местността Алботин се намира скалният масив използван някога за манастир. В естествените пещери и издълбаните допълнително помещения около XIII в. действала Алботинската обител. По това време наблизо имало и селище, но и то, както и манастирът споделили една съдба – били разрушени няколко века по-късно.

 

Останките на осем манастирски помещения личат днес, въпреки разрушителната сила на времето. Храмът бил в средната, в най-вдлъбната част на скалния масив. Бил трикорабен и служел за монашески молитви и обществени богослужения. Монашески килии, трапезария, изба, магерница, складове, чардак, щерни за вода – това са следите, останали от някогашния духовен и книжовен живот, кипял на това място. За него свидетелстват и запазените части от стенописи и надписи, а също и находките от 29-те гроба на светски и духовни лица, открити наблизо.

 

Днес много вярващи идват край Алботинския манастир, за да търсят изцеление. Счита се, че болните, които преспят край извора под обителта оздравяват. Според отколешна традиция на втория ден от Великден на поляната край манастира се прави събор и се вият хора̀ за възпоминание на мъртвите. Обичаят е особено популярен сред власите и събира фолклорни състави от България, Сърбия и Румъния.