Северозападното царство – царството на историята, приказната природа и прастари легенди. Днес този северозапад е известен най-вече със слабата си икономика, с оредялото откъм млади жители население... казано накратко – със западналото си положение. Всяко селце и градче тук е „маркирано“ с този епитет. И ако има нещо, което кара другоземци да се отправят по тези земи, то са историята, природата, легендите.

Белоградчик – малкото градче с дълго и леко подвеждащо име. Днес вече ги няма някогашните измазани с вар и белеещи се къщички, които му дали това име. Има ги вечните червени, изумителни скали. На тях градът дължи популярността си и в България, и навън. На тях дължи и приказния си облик. Те са причината празникът му да е точно на Петровден – от гр. πετρος, което значи камък, скала. С тях привлича туристи, художници, поети...

Много пътечки има в околностите на Белоградчик. Много от тях отвеждат до различни места в района – до легендарна скала, до лобното място на някой герой или нов ъгъл, от който в каменните масиви човек вижда нов обект на своето въображение или нова форма. Почти всяка скала тук е предизвикала народното творчество и е заченала своя пленителна история.

Преди векове, по времето на Римската империя, сред скалите имало девически манастир. В него служела неземно красивата монахиня Витиня. Не можело монашеското расо да скрие нейната красота и мълвата за девойката се носела навред. Достигнала до римлянина Антонио, пленила го Витиня с прелестта си, пламнала любов между двамата. Дълго те я крили от монахините, но след време плодът на любовта им се родил. Вита била прокудена от манастира. В това време дошъл Антонио да моли за прошка монахините. В миг се извила страшна буря, паднал гръм, земята се разтресла, а манастирът се срутил до основи. Монахините, Антонио и Вита с детето в ръце се вкаменили. Така ги виждаме и днес – Мадоната тъжно наведена над своята рожба, Конникът и Монасите.  

Истории от старо и по-ново време живеят зад високите порти на Крепостта „Калето“. Строена и използвана от римляни, византийци, българи и турци, тя крие много загадки и разказва за миналото на целия регион.

В Белоградчик има астрономическа обсерватория. Във високото, на стотина метра от Крепостта „Калето“ е разположена базата за наблюдение на небето. А то тук е особено близо и обилно обсипано с небесни тела. Но освен чисто астрономически дейности тук се провеждат поетически вечери – поезия на открито, под звездите. Така стиховете звучат още по-дълбоки и завладяващи.

През дългогодишната история на северозападното градче са се случвали бурни исторически събития, развивали са се традиционни занаяти и обичаи. Част от тази история е събрана в „Пановата къща“. Това е сграда от 1810 г. – образец на западно българската възрожденска архитектура. В нея се помещава местния Исторически музей.

Белоградчик има късмета да е сред малкото населени места със собствен Природонаучен музей. Художествената галерия, уникалната пещера „Магура“ край с. Рабиша, няколкото велосипедни пътеки допълват възможностите за пълноценно и запомнящо се преживяване в приказния Белоградчик.

А Видин – едно спокойствие в големия град. Място, пълно с исторически обекти – сгради от отдавна отминали времена.

Във Видин се намира единствената запазена стара поща в България. Масивната двуетажна сграда с трезор в подземието е строена специално за целта през втората половина на XIX в. Първото здание в свободна България, изградена отново с конкретна цел – да даде сцена на театралните трупи, и днес приютява Видинския общински театър. Редица паметници на културата свидетелстват за богатото историческо минало и бурния живот, кипял по тези земи през вековете – Турският конак „Колука“, Джамията и Библиотеката на Осман Пазвантоглу, Кръстатата казарма, Мавзолеят на първия български патриарх Антим І, Катедралата „Св. В. М. Димитър“ и много други.

Прочутата крепост „Баба Вида“ е емблема на града и надали има човек, който да не знае за нея. Тя е едно от най-запазените средновековни отбранителни съоръжения, лежащо върху основите на античната крепост „Бонония“. Близостта й до романтичния Дунвски бряг днес увеличава аткрактивността й многократно.

Наличието на множество природни забележителности и други исторически паметници в района, река Дунав и недалечния румънски бряг, заедно с относително новия мост над реката, възможностите за упражняване на т. нар. винен туризъм наоколо, само могат да ни накарат да дойдем тук или да се върнем, за да открием или преоткриваме всеки път още едно безценно място в красивата България.