Буквалният превод на "Via ferrata" от италиански език е "Пътят на желязото". Представлява система от въжета, хватки, стълби и други елементи,  които улесняват изкачването на скални масиви. Първите подобни атракции се появяват към средата на XIX в. в Алпите – в планинския масив Дахщайн. През Първата световна война придобиват изключителна популярност, тъй като са използвани в бойните действия между Италия и Австрия в Южен Тирол. Един от скалните маршрути в България е "Ледницата", намиращ се в близост до пещера Съева дупка, Ловешка област.  Дълбоката над 30 метра карстова дупка е оборудвана с разнообразни маршрути с различна степен на трудност. Маршрутите са изградени в близост до пропастите Малка и Голяма Ледница, за които е характерно, че в миналото почти целогодишно са поддържали ниски минусови температури. Това е и причината за наименованието, дадено от местните жители, които преди много години съхранявали лед, обвит в слама, почти през цялата година.