Манастирът "Св. пророк Илия" край днешния софийски квартал "Илиенци" се появил през XIV в. Без това да е категорично доказано, то е твърдение на повечето учени, заети с историята му. Под църквата са открити основите на още по-стар храм – от XII в. Именно храмът е запазената част от манастирския комплекс. Църквата е известна със стенописите си – три слоя от различни периоди. Малка част от първия се показва зад почистен участък от варосаната стена. Той е от XVI-XVII в., когато са изписани повечето църкви в Софийска област. Изображенията напомнят прочутите стенописи на Боянската църква. В края на XVII в. църквата била разширена, старите стенописи били замазани с вар и на тяхно място били изрисувани нови. Най-горният, трети слой датира от 1832 г. От тогава е забележителната храмова икона на Св. Илия, която в наши дни се съхранява в Националната художествена галерия.

 

Комплексът на Илиенския манастир днес се състои от църква, жилищна постройка, чешма и дървена камбанария. Има действащ параклис, а самата църква е превърната в музей. Сградата й е паметник на културата.