Бакаджиците е верига от възвишения, която свързва източните покрайнини на Средна гора със северните ридове на Странджа и отделя Горнотракийската от Бургаската низина. Наричат се „Бакаджици” и се простират на югоизток от гр. Ямбол в 18-километрова дъга покрай долината на р. Тунджа. Произходът на името им се свързва с турските думи „бакмак“- „гледам, виждам“ и „ачик” - „видим отдалеч”. Действително от билото им се разкрива невероятна панорама във всички посоки чак до Черно море. Бакаджиците са слабо познати като туристически обект, но в действителност имат голямо природно значение, единствена по рода си красота и интересна история. По билото им минава основният вододел на България и Балканския полуостров, разделящ басейните на Черно и Егейско море. Бакаджиците се издигат с около с 300 м над околните низини и имат обща площ 46 кв.км. Състоят се от три дяла: Търнавски Бакаджик, най-висок от трите (515 м при вр. Асан баир), Тамарински Бакаджик (400 м) и Войнишки Бакаджик (488 м). Сезоните са меки, въздухът в района е здравословен, а природата е дарила Бакаджиците и с разнообразна флора и фауна.

 

Бакаджиците са важен стратегически обект от древността. Били са обитавани от тракийските племена одриси и беси, а от това време са запазените надгробни могили в западните части на Търнавския Бакаджик и в североизточните части на Тамаринския Бакаджик. Хълмът Мал тепе вероятно е бил място, където траките са добивали злато по открит способ. Останки от римски крепости са открити на върховете Св. Спас и Калето в Търнавския Бакаджик, Калето във Войнишкия Бакаджик и др. От римско време е и известният „Калдъръмен друм“ в северното подножие на Търнавския Бакаджик.

 

Бакаджиците са играли стратегическа роля и в границите на Византия и България. Един от най-известните исторически обекти от времето на Първата българска държава е граничният окоп „Еркесията”, който пресича Бакаджиците в местността Дюзлюка. Еркесията е бил сериозна преграда с дължина от 130 км и е бил построен с труда на ок.15 000 души. Вероятно пограничният окоп е построен през VІІІ в. за защита на областта Загоре. Еркесията е обявен за историческо място.

 

Във Войнишкия Бакаджик са разкрити останки от няколко „свети места“, сред които е манастирът „Успение Богородично“, разположен южно от вр. Калето. В северните склонове на върха е аязмото „Св. Неделя“. Интересни исторически обекти са и местностите „Хайдушките къщи“ и „Инджевите извори“ във Войнишкия Бакаджик, които са обявени за „исторически места“.

 

В по-ново време върху билото и южния склон на Търнавския Бакаджик, между върховете Св. Спас и Дедеица, са построени множество сгради: туристически хижи, почивни домове, вили, правителствена резиденция и др. Уникалната красота на Бакаджиците, близостта им до град Ямбол, както и множеството разнообразни туристически обект ги правят притегателнo място за туризъм.