Щастливци сме днес да разполагаме с богата информация и артефакти от славните времена на първите български столици – Плиска и Преслав. Можем да видим дворците на хановете Крум и Омуртаг заедно с техните крепостни стени, макар и в руини, храмовете на бог Тангра, Голямата базилика и още много други стопански и жилищни постройки. Първата българска столица – Плиска  (681–893 г.) е открита за науката от основоположника на археологията в страната ни – Карел Шкорпил. Първите разкопки са направени през 1899 г. и продължават и в наши дни. Те са обединени в музей на открито – Национален историко-археологически резерват Плиска, който е обявен за археологически паметник на културата с национално значение. Музеят радва със съвременния си вид и с богатството на находките, изложени в него. Те са подредени хронологично и следват двата основни периода от съществуването на Плиска – езическия и християнския. Има макети на двата двореца и на Голямата базилика. Колекцията представя бита, културата и военния живот на столичаните. Благодарение на над сто-годишните разкопки тук днес знаем много за съществуването на първата столица. В началото постройките били дървени, но след като целият град бил опожарен от византийския император Никифор през 811 г., столицата била вдигната наново, но този път с каменни сгради. Най-важното събитие, случило се в Плиска – приемането на християнството през 864 г. при княз Борис I, променило столицата – започнало ново строителство на храмове (части от Голямата базилика може да се видят и днес), езическите били преустроени в християнски.

Заради опита на първородния син на княз Борис – Владимир-Расате при своето управление да върне старата езическа вяра, столицата била преместена от Плиска в Преслав, а начело на държавата застанал Симеон I.

Днешният град Велики Преслав е основан преди повече от 1100 години като град крепост, а провъзгласяването му за столица става през 893 г. В тези години България изживява най-светлия си период – т. нар. Златен век. През средновековието градът се превръща в един от най-величествените и красиви в Югоизточна Европа. Славата му загасва след 970 г., когато е завладян от киевския княз Светослав I. Той преместил тук столицата на Киевска Русия. Година по-късно Преслав е завзет от византийците и остава под тяхно владичество две столетия. Градът се връща в „ръцете“ на България слез въстанието на болярите Асен и Петър и възстановяването на българската държава. До нас са достигнали множество свидетелства за живота във втората столица - рисувана керамика, накити, сред които и тези от Плеславското златно съкровище, оръжия, керамичният иконостас от дворцовия манастир, копие на монументалната икона на Св. Теодор, множество старинни надписи, уникална колекция от оловни печати и др. Те са изложени в Археологическия музей във Велики Преслав. Запазени са и останки от дворцов комплекс с две монументални сгради, т. нар. Златна църква – уникален архитектурен паметник, владетелският храм. Руините са част от Националния историко-археологически резерват Велики Преслав, обявен за национален резерват. Той, заедно с резервата в Плиска, са сред 100-те национални туристически обекта.