Login

Богатата програма на събитието събра участници във фестивалната програма и изложители от България и Сърбия. Голям интерес предизвика майсторът тюфекчия Ивайло Иванов от Брегово, който показа реставрирано старинно оръжие и реплики на старинни пищови, пушки, ножове, барутници и аксесоари към хайдушкото оборудване – харбии и капсулници. „Ние българите се гордеем с нашата богата история. История, чието съхраняване и предаване на бъдещите поколения е дълг на всеки родолюбец.“, подчерта той.

Снимка: Национален туристически клъстер „Българският пътеводител“

Майсторът грънчар Куман Жеков представи своите копия на исторически предмети и неолити и антична керамика, в изработването на която използва техниката сграфито – резбована керамика, наричана „царска“ или „търновска“. Трапезата винаги е заемала важно място в бита и традициите на нашия народ и тук посетителите имаха възможност да опитат традиционни ястия от Северозападна България по оригинална рецепта – домашна вита баница с яйца и сирене, просеник с апетитна лютика и прясно сирене, качамак с манатарки, шилешки кебапчета и много други. Обичаите в приготвянето на храната бяха представени от местния майстор готвач Ивайло Димитров. Красивата страна на традициите - ръчно изработени битови и арт сувенири, колани, картини от обработена кожа, косичници, плетени кошници и панери показа врачанката Йолина Цолова. Майсторът на накити Лидия Костова представи изделия от глина, естествени камъни и сувенири от природни материали, както и творби, създадени с атрактивната техника квилинг, 3D изделия от навити хартиени ленти и др. Добрите истории, разказани по майсторски начин, винаги впечатляват. А когато са на местния колоритен диалект, безспорно оставят и спомени. Типични за Северозападна България обичаи и традиции бяха представени от писателя и журналист Стоян Николов – Торлака.

Снимка: Национален туристически клъстер „Българският пътеводител“

Уникалната гладена наденица, производство на млечни продукти по вековен обичай, традиционен начин за приготвяне на алкохолни напитки бяха сред участващите занаяти от сръбска страна чрез онлайн видеа.

Снимка: Kafana Boem

Винарска изба „Малча“ от района на Ниш показа накратко единственото сръбско вино, което ферментира в амфора. Сред онлайн изложителите беше и друга изба от Нишко - „Йованович“, която е известна с това, че обработва само един сорт грозде – мерло и произвежда само един вид вино. Светложълтото кристално бистро вино „Жълто цвете“ показа винарна „Алексич“ от Враня. А колегите им от винарна „Савич“, Пирот, представиха вината си, известни със своите названия, за които се използват характерни думи от местния диалект. Производството си показа и винарна „Йович“ от с. Потръкане, общ. Княжевац, както и Свърлишката мандра, създадена с идеята да съхрани вековната традиция и качество на местните млечни продукти. Конак „Рамонда Сербика“ от Сичево и конак „Тоша“ от Поганово показаха възможностите за настаняване в своите уникални исторически здания. Посетителите се запознаха и с прочутата гладена наденица – специален вид колбас, който се прави по специална рецепта и начин, характерен само за пиротския регион. Сръбските участници се представиха чрез онлайн връзка.

Снимка: Национален туристически клъстер „Българският пътеводител“

Редица танцови и музикални формации допринесоха с изпълненията си за богатата палитра от автентичен, стилизиран и обработен фолклор от сцената на фестивала. Танцова формация „Стрешер“ от с. Горно Озирово, общ. Вършец; Клуб „Музика” – Младежки духов оркестър от с. Бутан, обл. Враца; Фолклорна група от Средно училище „Отец Паисий“ от Враца приповдигнаха настроението и дадоха музикален цвят на събитието.   

Благодарение на богатата програма на фестивала и разнообразните изложители беше подкрепено предлагането на туристически продукти и услуги от двете страни на границата, а също така беше повишена стойността на характерните за региона традиции и занаяти. 

-------------------------------------

Проектът QuesTour е създаден, за да разкрие непознатото културно-историческо и природно богатство на трансграничния регион България-Сърбия, да популяризира неизвестните туристически обекти и да насърчи устойчивия туризъм. Повече информация  - на платформата https://questour-project.eu/ и Фейсбук страницата на проекта @QuesTourProject.

***
Тази публикация е направена с подкрепата на Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на публикацията е отговорност единствено на неговия автор и Национален туристически клъстер „Българският пътеводител“ (www.bg-guide.org), и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.

Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020.

***