ПЪТУВАНЕ КЪМ БЛИЗОСТТА ПО КОЛЕДА
Декември вече преполови, устремен към своя край. И в този си стремеж, да остави 2015-та в историята, последният месец ни отвежда до най-празничната част на годината. Коледа е времето, в което традиционно прекарваме с най-близките си. Затова тази седмица, броени дни преди Рождество Христово, потегляme към вашите родни места. Нали натам се отправяме всеки път, когато зазвънят коледните камбанки? И стигаме до корените си, сред познатите пейзажи, хора, истории. Но дори да сме ги виждали и чували за тях десетки, стотици или хиляди пъти, винаги ще има още нещо, което да научим – от природата, от миналото, от близките си. Нещо, което ще засили нашата връзка със света, в който Живеем и с хората, които обичаме.
Всеки от нас има своя лична история – щастлива, тъжна, забавна, бурна... но негова. И тя не свършва и не започва от прародителите ни, които помним. Тя се простира много, много по-далеч – в самото създаване на живота дори. И така, ние всички сме свързани. И защо да не се обичаме повече заради това? Имаме общ дом и обща история – нашата Земя и нашето минало. И защо да не ги познаваме по-добре? Какво по-подходящо време от най-празничното и най-вълшебното в годината за това да разгледаме старите снимки, да си припомним отминали истории, да оставим място на трапезата и да отворим по-широко сърцата си за хората, които вече не са сред нас, но които са връзката ни с нашите корени, с нашето общо начало.
А след тежкото празнично хранене защо да не се отправим заедно към някое непосетено досега място, което да спои още по-силно нашата близост с природата или историята ни? Където и да се озовете по време на Коледните и Новогодишните празници, винаги ще има пътека, по която кракът ви да не е стъпвал, манастир, в който да не сте отправяли молитва, историческо място, пред което досега не сте скланяли глава или природно чудо, което да не е възхитило сетивата ви. И защо тази година да не заменим поне част от дългото суетене в кухнята с една разходка в някое красиво кътче на прелестната ни Родина? Или след тежките трапези да разтъпчем тялото и да дадем храна на душата и сетивата си, като покорим някой собствен връх.
И нека включим в обичайните празнични обещания намерението да опознаваме повече родината, историята, традициите си. Защото ние сме изтъкани от тях. Защото те са нашата връзка с близките ни и със самите нас. Удивително е, че имаме възможността да запалим свещ в прастар манастир, в който преди стотици години може би е отправял молитва някой с частица от нашата кръв. Щастливци сме да можем да вървим по стъпките на великият Левски и да отправим жаден взор към хоризонта от прелестен планински връх, вдъхновил не един творец.
Ние, от "Българският пътеводител" ще продължаваме да ви водим по незнайните пътеки на родните красоти и ще откриваме забравеното минало, за да осмисляме всеки път своето бъдеще.
Нека празниците ви бъдат весели, а Новата година интересна и пълноценна!
Снимка: Петър Чолаков