Честит празник, българи
Знаем каква дата е Трети март. Като че ли все повече се обръщаме към този ден, към събитията от преди 138 години, донесли така жадуваната Свобода на България. Знаем за Шипка, за героизма и подвига на руските и българските войни, за няколко дневните ожесточени боеве, за Вазовата поема „Опълченците на Шипка“. Знаем, но за да прекрачваме всяко едно от 890-те стъпала към паметника Шипка с истинска и осъзната признателност е нужно да си припомняме често историята, да препрочитаме редовете, написани от Вазов. Така не просто ще сме чували имената на Радецки, Скобелев, на българските опълченски дружини, а ще усещаме сковаващия студ на онези януарски дни и нощи през 1878 г., ще борим дълбоките преспи, макар и мислено, заедно с героите, ще посрещаме с гордо изправени гърди всеки удар, и после ще носим по същия труден и дълъг път към върха тежките камъни, отново при нечовешки условия, ще градим своята признателност и тя ще става по-дълбока и истинска. И такава ще можем да я предаваме на своите наследници. Така, както 20 поколения на нашите прародители са съхранявали и предавали вярата и обичта към родината ни и стремежът към Свободата. Този дух на българщината и непреклонността, който е надделял над всички опити на турските завоеватели да подчинят българското население...
Заради всичко това, заради цялата история, която е хубаво да препрочитаме, е важно да поемаме редовно към историческия връх Шипка. И дори да сме пропуснали тазгодишното организирано изкачване и честване на годишнината от Шипченската епопея и Националния празник на България, никога няма да е късно да го направим.