Някогашният граничен режим е запазил планината Беласица в пленително дивия й вид. Най-високият връх – Радомир (2029 м) – се издига над тясното и панорамно скалисто било. Къси и стръмни ридове се спускат странично от него. Между тях се хвърлят бързеите на планински реки с множеството си водопади – Лешнишки, Яворнишки, Дъбицата, Мангъро и много други.

 

На територията на планината е основан Природен парк "Беласица", чиято цел е да запази богатата ѝ флора и фауна. На нейна територия има около 1200 вида растения, някои от които защитени. Това е най-доброто място за виреене на папрати, единствено тук се среща царската папрат. В подножието на планината растат много видове орхидеи. Вековни гори от чинари, кестени и бук допълват огромното разнообразие и ценност на това място.

 

В Беласица се срещат над 1600 животински вида, сред които немалко редки. Птиците представляват особено богатство – сред около 120-те вида живеят и някои средиземноморски представители, нетипични за останалата част от България.

 

Наред от станалите всевъзможни варианти за туризъм, в парка има и четири тематични маршрута - "Пеперудите и цветята на Беласица", "Животът на кестена", "Пътеката на мравката" и "Приятели". В автентичната среда на планината те предлагат интересни факти от растителния и животинския свят на това място.