Загадъчна, пленителна, необикновена... Това са само малка част от определенията, подходящи за Странджа планина. И не само защото тук се вливат по прекрасен начин море и планина, недостигнати от масов туристическо наплив. А защото на фона на уникалната природа са съхранени множество паметници на древната култура и очарователно духовно наследство. Малки селски църквици и параклиси и до днес продължават да подхранват вярата, силно присъстваща в този регион. Места с лековити извори, източник на множество легенди, създават усещане за чудодейност. Огромен принос за мистиката на Странджа има съхраненият тук уникален езически обичай “нестинарството”. Целият облик на това място със старите странджански къщи, изпълнени със спокойствие и топлина, носи чувство за смирение и благодарност.  

Историята на района на Странджа планина се обуславя от дългогодишното присъствие тук на една от най-древните цивилизации – тракийската. Магията на тези места се съдържа и в съхранения фолклор. Само тук са характерни обичаите „бял кукер“, „филек“ и нестинарство. Последното е сред най-старите езически обичаи на Балканите. Той все още се практикува в с. Българи. Представлява танц върху жарава в състояние на транс и с боси крака. Изпълнява се по залез слънце под съпровода на тъпан. Нестинарите танцуват с икони в ръце. Понякога краката им едва докосват земята, а в други случаи натискат въглените, докато ги изгасят. Смята се дори, че в това състояние те могат да предсказват бъдещето.

Странджа е природен парк – най-големият и един от най-екзотичните в България. Включва по-голямата част от българската територия на централна Странджа планина до брега на Черно море. Тук се намира най-слънчевото място в страната – областта на Ахтопол и Резово. Неповторимостта на мястото, особено в централната част на планината, е причинена от самия й вид – обширните плата, редувани от вълнисти била създават живописна верига без стръмни върхове и скалисти зъбери, които са част от другите планини. През парка си проправят път няколко реки, по-големи от които са Велека и Резовска. Стотици извори освежават района с бистрите си и често лековити води. За най-лековит се счита изворът, наречен Голямото Аязмо в района на с. Граматиково. Регионът е изключително богат и на животински видове. Вероятно заради ограничения достъп до планината десетилетия наред с оглед близостта на държавната граница, флората и фауната са имали късметът да са така добре запазени. Тук живеят 17 вида птици, включени в Червената книга на България, а една е част от Световната червена книга. В парка е най-добре запазената популация на видни в цяла Европа. Счита се, че общият брой на бозайниците е 54, но е много вероятно той да е по-голям, защото пещерите са само частично изследвани. Дървесните видове са най-силно представени от източния бук. 50 % от общия брой на висшите растения в България се срещат именно тук. Сред тях са български ендемити, балкански ендемити, реликтни видове, редки и застрашени растения.

В Природен парк „Странджа“ има природни резервати, защитени региони, национални паметници и исторически обекти. Достъпът до защитените територии е разрешен, но при спазване на определени правила. В територия Велека се съхраняват интересна флора и фауна, и скални образувания. В Парория се намира най-старото и дебело странджанско дърво. Река Марина – огромно разнообразие от вечнозелени храсти. Руденово – най-голямата формация от странджанска боровинка. В крайбрежната зона на Силистар са защитени скалите, пясъчните ивици и разнообразната растителност.