Стръмните планински склонове и врязаните дълбоко речни долини на Балкана са сред виновниците околността на град Елена да притежава характеристики като прекрасна, живописна, свежа, красива и още много. Планинската част дава възможностите за всякакъв вид туризъм – колоездене, пешеходни преходи, ски приключения. Тук има изградени няколко екопътеки и редица туристически маршрути. Най-високият връх в Елено-Твърдишкия дял на Стара планина – „Чумерна“, със своите 1536 м височина е честа крайна цел на покорителите на върхове. Планинските пътеки отвеждат до чудати места – Марков камък, Христовски водопад, дървото „Слона“, Раюв камък и др. Пеш или с велосипед, струва си да се отиде до местността „Боаза“, заради нетрадиционните за тези височини растителни видове, както и защитените растения и живописните пейзажи. Пътят преминава през красиво дефиле и отвежда до чудесен горски водопад. Цел на планинската разходка може да бъде и Христовският водопад, разположен на р. Мийковска със стъпаловиден пад на водата от 15 м.

И за да бъде престоят в Елена и околността още по-богат, има няколко места в самия град, които трябва да се видят. Сред тях е Даскалоливницата – първото българско педагогическо училище, създадено през 1843 г. В едноименния Архитектурно-исторически комплекс са включени още църквите „Св. Никола“ и „Успение Богородично“, Часовниковата кула и Поп Николовата къща. Общо 147 сгради паметници на културата има в Елена. Част от тях са с национално значение, други с местно. Посещението на която и да е от тях връща в минали времена и изпълва с гордост, а разходката по калдъръмените улички на възрожденската част на града край чудесните къщички и храмове, създава усещането, че тези времена не са отминали. Запазените традиции, творчеството на признати в цяла България местни народни писатели и поети, художници допринасят още повече за богатството – духовно и материално, на този край.