Нос Емине е издаден във водите на Черно море и е най-източната част на Стара планина. Условно е приет за разделителната точка между южното и северното ни черноморие. Носът е крайната точка от международния туристически маршрут Е-3, свързващ Атлантическия окен с Черно море. Българската част от машрута Е-3, е крайната точка от по-популярното планинско трасе Ком-Емине. Като своеобразен отличителен маркер за това е фарът с височина на кулата от 9.4 метра, който неуморно навигира мореплавателите.

 

Легендата разказва, че някога пазач на фара бил един стар моряк, който живеел тук с красивата си дъщеря. Тя расла на свобода – плувала, влизала в морето с лодка и ловяла риба и се превърнала в смела и силна девойка. Един ден се разразила страшна буря и момичето чуло виковете на давещ се корабокрушенец. Втурнало се към него и успяла да го спаси. Морякът се влюбил в девойката, както и тя в него. На раздяла момъкът обещал да се върне, но не удържал на думата си. Момичето го чакало от сутрин до вечер, застанало на носа, с надежда да види своят любим, но това така и не се случило. Отчаяна до безумие, красавицата се хвърлила в морето и водите около носа станали пурпурночервени.

 

Недалеч, между Обзор и село Баня се намира село Емона - мястото, където според Омировата “Илиада” е роден тракийския цар Рез. На около 2 километра от селото се намира манастирската черква "Свети Никола". Макар обявена за паметник на културата, тя отдавна е разграбена и изоставена. Част е от някогашен манастир "Св.Никола", създаден около Х в., по-късно, през 1805 година, разрушен от кърджалиите, но в последствие възстановен.