Влез

Според православната църква, Свети мъченик Трифон е роден около 225г. в село Комсада. Животът му е изпълнен с отдаденост на християнската вяра и именно поради отказа си да я отхвърли, бива измъчван и обезглавен.

Въпреки че е обявен за светец, има легенда, която гласи, че в началото на месец февруари, докато подрязвал лозето си, Трифон видял Богородица със своята рожба в ръцете си и от немай-къде ѝ се присмял. Светата Майка се натъжила, но решила да не му отвърне нищо. Все пак минала през къщата на Трифон и казала на жена му да бърза към лозето, за да превърже раната на мъжа си, който си е отрязал носа. Съпругата му се стреснала и веднага хукнала към него, за да го завари, че е прекалил с пиенето и подрязва старите израстъци. Тя му споделила какво ѝ е казала Богородица, а той отново захванал да се смее, твърдейки че не е достатъчно пиян, за да успее да си отреже носа. Когато посегнал към носа си обаче замахнал с косера и в крайна сметка го отрязал. От тази легенда и идват различните наименования на празничния ден - Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.

Смята се, че Трифон Зарезан води началото си още от тракийските племена.  Качественото вино, което произвеждали и с което били прочути, помагало на жреците да контактуват с боговете чрез упойващото си въздействие. По тази причина те създали култ към него. Самият Трифон Зарезан се вярва, че е по-късен „приемник“ на тракийския бог на плодородието, виното и веселието Дионис. В житието му не е споменато нищо, което да го свързва с отглеждането на лозя и вино, но честването на светеца приблизително съвпада с ознаменуването на Дионисиевите празници (в тях вакханките танцували с малки сърпове в ръка, в чест на виното).

Какъвто и да е произходът на Трифон Зарезан, той е обвързан с много обичаи и ритуали, които са съхранени и в наши дни. Например стопанката на дома да стане рано сутринта и да омеси обредния хляб, който се декорира символично с лозово листо, да сготви и кокошка, пълнена с ориз или булгур. Всичко се поставя във вълнена торба, задължително с бъклица вино, и мъжът в семейството се изпраща на лозята. Ритуалното „зарязване“ се извършва с отрязването на три пръчки от три корена. От пръчките се прави венец, който се поставя на калпака, а корените се поливат с виното от торбата, заедно със светена вода и пепел, която е останала от изгорелия „бъдник“ на Бъдни вечер. Важна част от събитието е изборът на „Цар на лозята“, който трябва да е великодушен и почитан човек, но най-важното, при който лозята са се радвали на подходящи климатични условия и добра реколта. След това вече става време за гръмко пиршество, в което се включват всички мъже, с храна и пиене, теглейки „царя“ с каруца (колесница), минавайки през всички къщи и дворове, за да поръсят със светената вода и да благословят собствениците. Домакините във всеки дом посрещат с вино и котел. Празненството завършва в „царската“ къща, където „царя“ се преоблича в нови дрехи и пиршеството продължава до ранни зори. Никой не остава трезвен, защото това вещае лоша поличба за реколтата през годината, а качеството на различните вина се оценява сутринта, в зависимост дали тържествуващите имат главоболие.

Наздраве на всички почитатели и производители на тази вълшебна и традиционна по българските земи напитка!