shield-design-for-lusoria-victoria-goddess-cut_1306x818_crop_f71b4020a4

Римски круиз по река Дунав през 2022 г.

Голямата цел/мечта по проекта Living Living Limes (LDL) ще се осъществи през 2022 г. - круиз по река Дунав с реконструирана лусория от IV век, наречена „Danuvina Alacris“. Планирането на круиза, който ще свърже всички държави, граничещи директно с Дунав, всички пилотни обекти по LDL и който ще осъществи куп полезни взаимодействия със сестрински проекти по реката, започна през месец май.
Всички новини

Екипът на LDL с гордост може да сподели дизайна на щита, избран за проекта и „Danuvina Alacris“. Той е специално проектиран, следвайки примера на различни късноантични находки. Цветовите нюанси трябва да бъдат финализирани, но Виктория, като богиня на победата и успеха, изглежда абсолютно подходящ избор за начинание, което физически свързва целия дунавски регион и популяризира споделеното римско наследство.

 

Римляните са възприели и продължили корабостроителните традиции на територията на Средиземно море. С разширяването на Римската империя са приети местни традиции, но също така и такива от Месопотамия и регионите на север от Алпите. Трябва да се прави разлика между тях и строителните методи, документирани в районите на изток от Рейн, например в датския Нидам Мур. Тук е разпространен методът за изграждане клинкер, който по-късно ще бъде успешно приложен за лодките на викингите. За разлика от него, средиземноморският метод на строителство е кравел. Тук външната обвивка е гладка, а дъските са свързани чрез език и жлеб.

 

Фокусът пада върху два типа лодки, които са най-добре запазени в региона северно от Алпите, в Оберстим (близо до Манчинг) и в Майнц. По-старата версия (Оберстим) очевидно принадлежи към средиземноморската строителна традиция. На всеки 30 см. се изрязват канали и се вкарват дъбови дъски. Те са заключени на място от дъбови щифтове, забити отстрани, с дължина около 6 см. Дъските са направени от бор, а здравите странични укрепвания (ребра) и надлъжното укрепване са направени от дъб.

 

Археологическите доказателства за по-късния тип лодка, която е и най-добре запазена в Германия, се намират в Майнц. Някои от останките могат да бъдат причислени към късноантичната лодка, тип „лусория“. Разкопките са ръководени от Олав Хьокман, който също така прави и първите интерпретации, относно предполагаемата оригинална дължина. След него Роналд Бокиус направил ревизия и в крайна сметка описал най-надеждната и скорошна публикация за всички находки от Майнц. Тези кораби са били част от келтско-римската строителна традиция, за разлика от типовете кораби от по-стария римски период (I и II век) в Оберстим, които очевидно са в стила на средиземноморската такава. Късноантичните находки принадлежат към местната строителна традиция.

 

Корабите от местната строителна традиция използвали най-твърдата дървесина в региона - дъб. Самият дъб не е толкова подходящ за плаване, но е здрав и дъските му се огъват добре, защото са и нарязани относително тънко (2,5 см.).

 

Появяват се доста неизвестни, както и дискусия, свързани с коректната дължина на лодката. Докато Хьокман, след различни опити, се спира на дължина 21,5 м. (първоначално той се е спрял на дължина от около 18 м.), Бокиус установява дължина на двете останки от не повече от 18 м. Докато по-дългата версия от почти 22 м. поставя корабно-геометрични проблеми, линейните чертежи на Бокиус (2006) изглеждат по-близо до реалността. Екипът на LDL (включително Бокиус) постига съгласие да се стреми към идеален план, който е съставен според съвременните критерии, гарантира хидростатичната идеална позиция във водата и създава ситуация, при която отделни рамки са избутвани надолу. Този процес вече е започнал с изграждането на шаблоните и е подготвен още от преди това с изсичането на необходимите дъбове (и смърчове).

 

В Шлунгенхоф, Алтмюлзее, дъбовите стволове, транспортирани там преди Коледа, са изсечени по размер в средата на януари. Екип от студенти, строители на лодки, професионални резачи и доброволци са оформили дъбовите трупи според спецификациите. Използвани са и реплики на римски триони. Въпреки това, след първоначалните трудности, по-голямата част от дървесината е изрязана със съвременна мобилна дъскорезница, която е специално докарана от Бремен и може да реже по-голям размер дължини (до около 19,30 м.). След това нарязаните летви са оставени да изсъхнат добре.

 

Дунав е важна връзка за комуникация на север от Алпите за последните две десетилетия на I век пр. Н.Е., бидейки едновременно гранична река и част от Римската империя. Военните патрулни лодки, от типа Оберстим за ранния и средния имперски период и корабите лусория в Късната античност, осигурявали повсеместни охранителни услуги или транспортиране на войските.

 

Материалът е разработен в рамките на проект „Валоризиране на културното наследство и насърчаване на устойчивия туризъм, чрез съживяване на общото наследство по Дунавския лимес като основа за културен маршрут“, с акроним Living Danube Limes, по програма за транснационално сътрудничество „Дунав 2014-2020“.

 

 

Проектът е съфинансиран от фондовете на Европейския съюз (ЕФРР, ИПП и ЕНИ).

Галерия

  • shield-design-for-lusoria-victoria-goddess_122x122_crop_8a6a43680a
  • frames-roman-way-boat-hall-mobile-sawmill_122x122_crop_b0827fcd10
  • wreck-ship-construction-plan-outlines_122x122_crop_40a22a6dd1