Влез

Темата беше представена от доц. д-р Стефан Серезлиев, външен експерт към Национален туристически клъстер „Българският пътеводител“, който е ключов партньор по проекта и водещ на пакет „Създаване на транснационален клъстер от музеи“. Първо се конкретизира дефиницията за бранд - впечатлението, получено в съзнанието на клиента за продукта или услугата, сумата от всички материални и нематериални елементи, които правят избора му уникален. Що се отнася до бранда клъстер от музеи, то допирните точки с потенциалните клиенти са многобройни – билборди, публикации, имейли, изложения, нюзлетъри, уебсайтове, преживявания, реклама, социални медии, връзки с обществеността, търговски изложения, предаване от уста на уста и т.н. Тяхната правилна интеграция и употреба са свързани с комуникационната стратегия, план и активности. В заключение бяха подчертани перспективите за бъдещето развитие на бранда LDL клъстер от музеи:

• Мултидисциплинарен подход към проблемите на комуникацията на бранда LDL клъстер от музеи по холистичен начин.
• Изясняване на ролята на бранда римски дунавски лимес във всички допирни точки с потенциалните клиенти.
• Създаване и/или оптимизиране на сторителинга и повествованието на марката.
• Проучване на възможностите за стратегически комуникации в процеса на сближаване на медиите и бизнеса.
• Проучване какви са проблемите при установяването на общи комуникационни стандарти за бранд под обща шапка и индивидуалните музейни брандове.

Участниците в двудневната конференция се насладиха на презентации и дискусии по много други интересни и смислени теми, като основната за самото събитие беше "Потенциала на историческия разказ за римския дунавски лимес" (римските останки в дунавския регион, археологическата и туристическата им стойност, както и свързващата им сила между съвременните национални държави). Програмата включваше дебати относно мултинационалната номинация за световно наследство на дунавския лимес (какви са предизвикателствата и прогреса), река Дунав като свързващ маршрут в Античността, опазване на паметниците и грижата за тях, римски традиции в корабостроенето, щитове на кораби и др. Няколко забележителни примера бяха разкрити от Румъния - римските граници на територията на страната; от Сърбия - корабни находки; от Хърватия - римски исторически възстановки; от Унгария - музеи, трансфер на знания и изграждане на мрежи. На конференцията присъстваха и специални гости, представящи най-новите изследвания и разкопки на Адриановия вал, сестрински проекти като ISTER и т.н.

Материалът е разработен в рамките на проект „Валоризиране на културното наследство и насърчаване на устойчивия туризъм, чрез съживяване на общото наследство по Дунавския лимес като основа за културен маршрут“, с акроним Living Danube Limes, по програма за транснационално сътрудничество „Дунав 2014-2020“.

Проектът е съфинансиран от фондовете на Европейския съюз (ЕФРР, ИПП и ЕИС).