Влез

Възкресението е символ на християнската религия, защото пресъздава вярата във възкресението на праведните хора в един по-добър свят – Рая. Така на Великден се празнува връщането на Христос към живота, след като е разпънат на кръст и положен в гробница. Той се явява на Мария Магдалина и апостолите.

Принципът на определяне на датата за празнуване на Великден е от Първия вселенски събор през 325 г., когато е прието, че всички християни ще честват неделята след първото пълнолуние на пролетното равноденствие. Различните дати за празнуване на католици и православни се дължат на различните календари, които следват – Григориански и Юлиански.

Великденските празници по света имат своите уникални традиции и ритуали, според вярвания и предания, но яйцата, козунака и агнето са три от основните елементи на трапезата. Боядисването на яйцата обичайно се извършва на Велики четвъртък или Страстна събота.

Самото яйце е било забранено за консумиране по време на постите. Но тъй като кокошките снасяли най-много яйца именно пролетта, хората се принуждавали да ги варят, за да ги съхранят годни за ядене възможно най-дълго. Така яйцето придобивало символична стойност на прераждането, новото начало на настъпващата пролет. С развитието на християнството вече станало и символ на раждането на човека. В православието яйцето служи за поздрав, а при католиците се крие от децата, които започват да търсят, в забавна игра. Една латинска поговорка гласи: „Целият свят е създаден от едно единствено яйце“.

В днешно време броят на яйцата по-скоро се определя според желанието и възможността на всяко семейство, но в миналото се е определяло от броя на членовете в семейството или от броя на кокошките носачки. Боядисването винаги се извършвало от най-възрастната жена в семейството, а по-младите невести помагали в допълнителната им украса. Основната боя на Великден е червената. За самите бои са се използвали най-различни сварени билки и растения (риган и пръчици от смрадлика за червено, коприва за зелено, орехи и кори от ябълки за жълто и т.н.). Първото яйце винаги е червено и с него се натъркват челата и бузите на децата за здраве. То се слага под иконостаса, в сандъка с моминския чеиз или се заравя по средата на нивата, за да предпазва от градушка. По-възрастните хора символично подаряват само червено яйце на всеки гост, защото по този начин богатството няма да напусне дома им. Парашките яйца пък са писаните яйца, които са допълнително украсени с ваденки, рисунки, листенца, восък и т.н. Тези яйца се използват само за подарък и не се консумират. Чукането на яйцата започва в нощта след Възкресение Христово, а този, на който яйцето остане здраво, ще бъде здрав през цялата година.

Първообразът на първия козунак е омесен от френски хлебар през 17 в. В Италия пък и до ден днешен козунакът се приготвя под названието „панетоне“. В България популярният „сладък хляб“ навлиза през 20-те години на миналия век, най-вече в градовете, продиктувано от чуждестранната мода. Преди това на нашата си трапеза се е приготвял традиционен обреден хляб (например кравай).

Агнето, както споменахме, също е символично за Великден. Христос е представян като Божи агнец и агнето съответно се свързва с неговата смърт, принесено за жертва в деня на Възкресението. Една легенда разказва, че докато Божият син бил на кръста, не счупили коленете му, както правели с всички, за да го запазят като жив агнец. Обичаят повелява, че агнешкото се хапва едва след 40-дневни пости.

Историята на Великденския заек също е много интересна. Той се споменава за първи път в немска приказка, като криел яйца от децата в градината. Още от преди християнството дивите зайци са били символ на плодородието, на изобилието на пролетта. Възприемани са и като символ на Луната (а първото пълнолуние след пролетното равноденствие отбелязва Великден), защото за разлика от питомните зайци, те се раждат зрящи, т.е. вярвало се, че не затварят очи и са нощни създания. В днешно време заекът, заедно с яйцето, е най-масовият символ на Великден, предлаган в шоколадова, захарна, плюшена, керамична и др. форми, по илюстрации, картички, реклами и т.н.

В по-стари времена, по време на цялата Страстна седмица, не се извършвала никаква работа, най-вече селскостопанска. Това важи най-вече за Разпети петък, когато постът е най-строг. Възрастните хора вярвали, че ако някой работи тогава, това ще донесе бури и гръмотевици. В по-модерни времена нещата са се променили, но все пак основните ритуали и символи са си същите – яйцата се боядисват четвъртък или събота, ядат се козунак и агнешко, обличат се нови дрехи, ходи се на църква и не се работи по великденските празници.

Поздравът е следният: „Христос Воскресе! Воистину Воскресе“!

Христос Воскресе! Бъдете здрави!

Екипът на Национален туристически клъстер "Българският пътеводител"