baba-vida-fortress-panoramic-view_1306x818_crop_6114f26480

Бонония - римски военен лагер и крепост на крайдунавския път

Бонония (античното име на град Видин, България) е разположена близо до брега на р. Дунав и принадлежи към градовете и крепостите на Римския дунавски лимес.
Всички новини

Предполага се, че името произлиза от латинското „bonus“, което означава „добро“. Въпреки че е позната на римските исторически източници, Бонония не е била истински проучена досега. След скорошен строеж в жилищния квартал Калето във Видин, са открити останки от добре запазени стени. След проведено археологическо проучване става ясно, че те принадлежат на Западната порта на крепостта, която се разпростира на територия от 20 ха под днешния град.   

 

Крепостта възниква още през I в., когато тук е стационирана Първа цизипаденска кохорта, конна част от елитни римски войници. Счита се, че най-голямото разрастване на Бонония е свързано с оттеглянето на римските колонизатори от провинция Дакия и образуването на новата провинция Крайбрежна Дакия – след 272 г., при император Аврелиан. Така към края на 3 – началото на 4 век Бонония е вече значително селище със солидна фортификационна система. През V и VI в. Бонония преживява опустошителни нашествия на хуни и авари, но е възстановена (за разлика от Рациария и Дортикум) и продължава да съществува през Средновековието, когато българите издигат тук крепостта Бдин. През XI-XII век Бонония отново е в рамките на Източната Римска империя (Византия). Разкопките дадоха ясни сведения за възстановяването на крепостта от Константипополските василевси. През Второто българско царство именно тук е центърът на Видинското царство, управлявано от цар Иван Срацимир (края на XIV век).

 

Проучените културни пластове са над 6 метра дълбоки - на някои места те са почти 7 метра. Освен римската и късната античност, при изследванията на Западната порта на Бонония, археолозите попадат на пластове от Ранното Средновековие: VII-X век, от епохата на Византийското владичество и Второто българско царство: XI-XIV век и на особено големи останки от Османския период и Възраждането: XV-XIX век.

 

Според научния ръководител на разкопките, доц. д-р Здравко Димитров, Бонония има най-представителни и най-мощни останки по целия Долен дунавски лимес. Само тук стената е широка 4 метра, а крепостните кули са десетоъгълни (диаметър от 25-30 метра).

 

Находките са също впечатляващи. Сред тях се откроява бронзовата глава на император Нерон, открита от Й. Атанасова при спасителни разкопки през 60-те години. По време на новите разкопки са открити вече над 1 000 находки, сред които много монети, предмети на бита, керамични съдове, „тера сигилата“, архитектурни украси от сградите, печати и други паметници с епиграфско съдържание и много други.

 

Останките се очаква да се разпростират под площта на целия град Видин. Под днешната Баба Вида (единствената напълно запазена крепост в България) се предполага, че е северозападната кула на Бонония. В местността на известната Видинска синагога са направени геофизични проучвания, които също показват наличие на антични останки, а там се очаква да е центъра на римския военен лагер. Бидейки толкова дълбоко под земята, е помогнало за предпазването на останките от климатични условия и иманяри. Проучването и разкопките ще продължат през следващите 2-3 години, с подкрепата на Министерството на културата и община Видин. Основната цел е да се организира и представи археологически парк, който да е основна атракция за бъдещи посетители. Кметът на гр. Видин е дал обещание да промени плана на града, така че да бъде съобразен с новите открития и проучвания.

 

Трябва да се извърши реставрация и консервация на руините – да се обгради мястото с ограда и надписи, части от стените да бъдат покрити с геотекстил, за да се предпазят през зимата и т.н.

 

Археологическите обекти Бонония и Рациария са част от обща номинация на Римския дунавски лимес за обекти на културното наследство на ЮНЕСКО. Работи се по оформяне на документите за кандидатстване.  

 

Бонония е избран за пилотен обект за археологически проучвания, създаване на виртуална реалност, включване като обект в мрежа от Дунавския лимес и други дейности в рамките на проект „Валоризиране на културното наследство и насърчаване на устойчивия туризъм, чрез съживяване на общото наследство по Дунавския лимес като основа за културен маршрут”, с акроним Living Danube Limes.  

Национален туристически клъстер „Българският пътеводител“ е партньор по проекта, отговорен за проучванията на пилотния обект.

 

 

Материалът е разработен в рамките на проект „Валоризиране на културното наследство и насърчаване на устойчивия туризъм, чрез съживяване на общото наследство по Дунавския лимес като основа за културен маршрут”, с акроним Living Danube Limes, по програма за транснационално сътрудничество „Дунав 2014-2020”.

Проектът е съфинансиран от фондовете на Европейския съюз (ЕФРР, ИПП и ЕНИ).

 

Галерия

  • bononia-western-gate-remains-in-the-kaleto-neighborhood-covered-with-geotextile-5_122x122_crop_bfedc9caf8
  • bononia-western-gate-remains-in-the-kaleto-neighborhood-covered-with-geotextile-4_122x122_crop_fd82580baf
  • bononia-western-gate-remains-in-the-kaleto-neighborhood-covered-with-geotextile-3_122x122_crop_1daa430315
  • bononia-western-gate-remains-in-the-kaleto-neighborhood-covered-with-geotextile-2_122x122_crop_32d0e0d88e
  • bononia-western-gate-remains-in-the-kaleto-neighborhood-covered-with-geotextile-1_122x122_crop_c395c2f9c4