Влез

На 1 март започва един от най-обичаните празници от млади и стари в България – Баба Марта (а и не само – сърби, македонци, гърци и румънци също го празнуват). На тази дата символиката разкрива новото начало, идващата пролет, прераждащата се природа, стартиращата обработка на земята. Всеки се накичва с мартеници, подарени му от близки, роднини, колеги и приятели. Усмивките са за децата, които се радват на пъстрите цветове, форми и модели, с които са декорирани дрехите и китките им, но и за възрастните, които се надяват на здраве, щастие и по-добро бъдеще.

Традициите и обичаите от този период са с корен, далеч в нашето минало. За самата Баба Марта се вярвало, че е стара, куца жена или пък млада, красива мома. За каквато и да се приема всъщност, тя е символ на слънцето и благодарение на нея март месец е известен като „женския месец“, знак за плодородие и предвестник на зараждащото се лято.

Легендите за Баба Марта са многобройни. Една от най-известните е, че тя е сестра на Голям и Малък Сечко (януари и февруари) и е винаги кисела и намусена, защото братята ѝ или правят пакости, или не споделят с нея от пивкото вино. За гневната природа на Баба Марта се споменава и в друга легенда, според която превръща в камъни млада жена и стадото ѝ, само защото девойката дръзва да помисли, че Баба Марта ще й осигури хубаво време, защото видиш ли, и тя е жена и ще я разбере… При всички тези поверия, няма как народът да не вярва, че има ли хубаво време, то значи „Старицата“ е усмихната и засмяна, но появи ли се буен вятър и черни облаци, то тя си е стандартно сърдита. За да се опитат да я усмирят по някакъв начин, хората почиствали домовете си в края на февруари, защото Баба Марта би влязла само на чисто и подредено място. Това е и така нареченото пролетно почистване, чрез което се разделяме с всичко ненужно. Слагали и червена покривка, постеля на двора, защото смятали, че това ще я зарадва. Претенциите на Старицата били и към хората, които ще срещне на 1 март. Тя не обичала нейни връстнички и те били принудени да си стоят по къщите, естествено, за да не я вбесят. Благоразположението ѝ било към младите момичета и хора, накичени с мартеници, те я дарявали с добро настроение.

Така в реда на нещата стигаме и до мартениците, един от най-разпознаваемите и обичани български символи. Стандартно се правят от усукани бели и червени конци, от вълна или памук, като всеки от тези два цвята си има своята символика – бялото е олицетворение на новото начало, чистотата и невинността, а червеното е символ на енергията, плодородието и живота. В днешно време се намират и мартеници с всякакви други цветове. В желанието си да направят нещо оригинално и различно, търговците и работилниците разчитат на пъстрота, модерни/комерсиални визии, анимационни герои и дори футболни отбори. Към усуканите конци традиционно се добавят и най-различни елементи като черупка от охлюв, скилидка чесън или монета. Всяко поотделно символизира здраве, противодействие на зли сили и благополучие. В наши дни се вплитат и по-комерсиални символи като четирилистна детелина, синьо око и т.н.

В съвремието мартениците се носят най-вече на китката (под формата на гривна) или закачени на някоя дреха. В по-старо време българите си прикачвали мартениците по цялото тяло, т.е. освен по ръката, също и по врата и краката. Това даже издавало и статут в обществото. Ако младата девойка е закичила мартеницата вляво на дрехата си, то значи тя е неомъжена, ако пък млад момък я носил на кутрето на лявата си ръка, значи той е ерген.  

Мартениците си имат съответен времеви период, в който се носят. Знаците на настъпващата пролет са тези, които карат дадения човек да ги свали. Такива символи са прелетните птици (щъркел, лястовица или жерав) и цъфналите дръвчета. Разбира се, свалянето на мартениците също е било съпроводено с определени вярвания. Например трябвало задължително да се види щъркел, а ако самата птица е в покой, то значи лятото ще е лениво. От врата пък се сваляла, само ако се види лястовица, за да бъде шията издължена и красива. Гадаели и за бъдещ съпруг, слагайки мартеницата под камък, а ако след половин година се върнат и тя е полазена от мравки, то бъдещия жених ще е беден. За други обаче, лазещите мравки и отделни насекоми били предвестник на добра реколта. За здраве мартеницата се връзвала на цъфнало дърво, а за отърваване от всякакви злини, се пускала в течаща река, за да ги отнесе със себе си.

Коя версия за появата на мартениците е вярна, можем само да гадаем. Дали траките още по свое време са връзвали усуканите конци на животните и стадата си, за да ги предпазват от заболявания? Дали пък в периода на хан Аспарух, когато сформира българската държава, неговата сестра Хуба не му праща бял конец, вързан на крака на птица (сокол, гълъб или лястовица, в зависимост как е предадена историята), която заради получена рана оцветява нишката ѝ и в червено (в радостта си Аспарух закичва целия народ с подобни конци)?. Истината е някъде там и може би не е толкова важна.

Историята и легендите ни изграждат като нация, правят ни уникални като едно цяло. Те са тези, които ни напомнят къде сме били и как сме стигнали до тук. Затова и мартениците и Баба Марта са толкова обичани, защото ни подсещат за предания, традиции и обичаи, които вещаят едно ново, по-добро бъдеще за нас и за цяла България.

Честита Баба Марта