Влез

Дяконът не просто е искал да има независима българска държава, но и свобода и равноправие за всички:

„Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност; ръката си подаваме всекиму, който желае да пролива кръв с нас заедно за живот и свобода човешка.“

Освен борец за свобода и революционер, през 1864 г., Васил Левски става учител в близкото до Карлово село Войнягово. Там той преподава до 1866 г. Днес училището, което се намира в черковния двор на църквата „Св. вмчк Димитрий Солунски“ е превърнато в музей за историята на селото. Левски оставя след себе си огромно документално наследство под формата на писма, записка, стихове и бележки.

Някои от емблематичните цитати на Апостола са:

„Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си.“

„Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.“

„От никоя страна нищо не се надяваме и никому за нищо не се молим. Всичко се състои според нас в нашите задружни сили. Против тях не може противостоя и най-силната стихия.“

Ние от „Българският пътеводител“, ще ви разходим накратко по стъпките на Апостола. Началната ни спирка е неговият роден град – Карлово.

Разположен в подножието на Стара планина, китният град Карлово е важна част от житейския път на Дякона. Първоначално той започва обучението си в килийното училище, а след година се премества във взаимно училище в Карлово, докато паралелно изучава занаята кафтанджийство. Левски живее и учи там до 1855 г., когато заедно с вуйчо си, напуска Карлово и се премества в Стара Загора. Родната къща на Левски е превърната в къща – музей като част от Национален музей "Васил Левски".

Следващата спирка, от нашата разходка по стъпките на Апостола, е град Ловеч, където е създаден музеят „Васил Левски“ като от Регионалния исторически музей в Ловеч. Намира се в Архитектурно-историческия резерват „Вароша“, в който къщите са с характерна народна архитектура от възрожденската епоха и е включен в Стоте национални туристически обекта. Музеят е създаден през 1954 г. и е посветен на Васил Левски, направил Ловеч център на Вътрешната революционна организация.

Важни за историята и революционния път на Васил Левски са и градовете Белград и Букурещ. На 3 март 1862 г., той заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в столицата Белград. В началото на 1867 г., заедно с поредното раздвижване на българската емиграция в Румъния, Левски се отправя за Букурещ, където се свързва с Георги Раковски и по негова препоръка е избран за знаменосец на четата на Панайот Хитов.

На 22 октомври 1895 г. в София е открит паметникът на Васил Левски. Оттогава той е сред най-разпознаваемите символи на столицата. По традиция всяка година на 19 февруари там се отслужва панихида за Апостола. Паметникът е сред първите паметници, издигнати след Освобождението в новата столица и се намира на метри от бесилото на Васил Левски, където е обесен на 6 февруари (стар стил) 1873 г.

снимка: Национален музей "Васил Левски" - Карлово

текст: НТК "Българският пътеводител"