Познаваме Правец и още повече Ботевград най-много от пътните табели по магистрала „Хемус“. Така е за повечето пътуващи. Малцина са природолюбителите, които бродят по горските пътеки, старите римски пътища, стръмните планински склонове, прорязващи тази част на Стара планина и свързващи селища, хижи и местности.

Ботевград е малко градче. Няма славата на прочута туристическа дестинация, на каквато се радват много негови „събратя“, но има своето очарование, история и природа. И си струва да му се отдели време. Градът е последното място, до което достигат четниците на Христо Ботев след разгрома им край Враца. Той носи името именно на големия български поет и революционер. Градът е сгушен в живописната Ботевградска котловина, заобиколен от хълмовете на Западна Стара планина и Предбалкана. Тук може да се разгледат 30-метровата часовникова кула от 1866 г., крепостта „Боженишки Урвич“, Врачешкия манастир, Паметник-костницата в с. Скравена, манастира „Рождество на пресвета Богородица“ в м. Зелин и др. В града ще се натъкнете на много чешми с течаща планинска вода. Интересна цел за посещение край Ботевград може да бъде т. нар. Свещен дъб. Според пророчицата Ванга той пази града. Запалените по туристическите маршрути и особено търсачите на нови планински пътеки ще останат доволни, ако изберат да прекарат време в близката Било планина, част от Стара планина. Най-високият й връх е Маняков камък - 1439 м, намира се на около 2 км от може би най-популярната точка тук и изходен пункт към билото на Стара планина – хижа „Рудината“.

Още едно малко, но китно градче е скътано в полите на Било планина. Правец е известен, като родно място на държавния глава по времето на комунизма Тодор Живков и с българските компютри, носещи името на града. Неслучайно за посетителите интерес представлява мащабното строителство от социализма и родния дом, днес музей, на Тодор Живков. На 2-3 км от града сред омайна горска зеленина е разположен манастирът „Св. Тодор Тирон“ - малък, но много приветлив. До него води специално изградена екопътека. Обителта посреща много гости особено на храмовия си празник и ден на града – Тодоровден. В околностите се намира и църквата „Св. Атанасий Велики, недалеч е и Етрополския манастир. А едно от най-посещаваните места от десетилетия е голямото изкуствено езеро, което е разположено близо до Правец. То, заедно с другите язовири наоколо прави района сериозно предпочитан за упражняване на риболовен туризъм и водни спортове. Вековната история на града живее в местния Исторически музей. Едно историческо дърво – вековният дъб в м. „Драганското“, събира мало и голямо на традиционен водосвет и курбан на Спасовден. Сред красивата природа край Правец редовно се провеждат различни спортно-туристически празници.

А на изток от Ботевград и Правец природата разгръща красотата си. Тя нищо не е спестила от прелестите си в Тетевенския Балкан. Думите на Иван Вазов го потвърждават: „Ако не бях дошъл в Тетевен и аз щях да бъда чужденец на майка България… Много съм бродил, много съм скитал, но не съм видял по-чуден рай“. Малцина могат да опишат този дар, тези живописни и омайни гледки, това богатство на растения и животни. Повече от 20 пещери допринасят за колорита на района. И те, както и целия Тетевенски край, са носители на исторически събития. В някои от тях са живели древни племена, укривали са се организаторите на освободителните борби срещу турското робство. Някои натоварени с повече история, други с повече красота – всички изискват да бъдат посетени – Съева дупка, Моровица, Рушовата пещера, Байовица, Синьото колело и още много други. Тук някак закономерно се намира Национален парк „Централен Балкан“ и резерватите „Царичина“ и „Боатин“. В Тетевенско има много екопътеки. Може би защото има толкова места за посещения. Безстрашни планински реки и потоци си проправят път понякога през неочаквани височини и така създават нови красоти. Дело на водната упоритост са водопадите „Скока“, „Вара“ и др.

Тетевенският Балкан дава възможности за всичко – за пешеходен туризъм, за колоездачни турове, конни преходи, ловуване и риболов, събиране на диви плодове и билки, за ски туризъм, алпинизъм. Любителите на историята също ще открият нещо за себе си в града. Той и днес носи духа на възрожденска България. Тук Васил Левски създава голям таен комитет. Още се пазят и са отворени за посещения някои от къщите, в които той се е укривал – Бобевската къща днес е музей, със същия статут е и Хаджиивановата къща. Йорговата къща пък е единствената оцеляла при големия пожар, унищожил през 1801 г. града. Историята на града живее и благодарение на Историческия музей, църкви и манастири от старо време.

Но природата е тази, която е предопределила в голяма степен и историята на този край. Благодарение на нея днес имаме и красивия курорт Рибарица. На 12 км от Тетевен, край бреговете на реките Черни Вит и Костина този планински бисер събира туристи целогодишно. Селцето е отправна точка на много туристически маршрути. Но привлекателна е и самата атмосфера – автентична и селска, с типичните тишина и спокойствие, с множеството живи традиции – работещи стари воденици, казани за варене на ракия, прането на пъстрите черги с валявици, запазените занаяти...

Ако има нужда от обобщение, то може да е само едно – тези места не могат да се опишат, те трябва да се видят и усетят.