Крепост "Дуросторум - Дръстър"
На брега на р. Дунав, в покрайнините на гр. Силистра, се намира една от най-древните крепости в България – крепостта Дръстър.
Да минеш оттук случайно е невъзможно.
Да минеш оттук случайно е невъзможно. Нужно е планиране и подготовка. Защото Силистра се намира в една от най-северните точки на р. Дунав. Освен преминаващият оттук Европейски транспортен коридор Е7 причина да се озове човек на това място може да е богатата история на града. Но е възможно и обяснението да се крие във водите на езерото Сребърна и едноименния резерват. За Силистра стана дума или античния Дуросторум, или средновековния Дръстър. Богатата история винаги е свързана с изобилие от археологически находки или обратното. Началото на днешния град е поставен през 106 г. сл. Хр. С времето той става важен център – първо е самоуправляващ се римски град, по-късно е главен фортпост на империята. По време на Първото българско царство тук е изградена Дунавската резиденция на българските ханове и царе. През ХІ и ХІІ в. тогавашен Дръстър е столица на северните български земи, а през Второто българско царство е митрополска катерда и резиденция на областни управители. След Освобождението от турско робство Силистра е сред центровете на педагогическото образование. Сградата на Силистренското държавно педагогическо училище и днес е един от символите на града. Редица руини, стари сгради и находки от района на града разказват за хилядолетното му съществуване. Те са обединени в т. нар. Национален архитектурно-археологически резерват „Дуросторум – Дръстър – Силистра“. Наблизо се намира историческата крепост „Меджиди табия“. Много от ценните находки, сред които и колесница от III в. с уникални украси, златни накити, мечове и редица други, се съхраняват в местния Археологически музей. Резерватът заема 2/3 от съвременния град. И посещението тук задоволява любопитството на всеки – по-малко или повече любител на историята.
За тези, които се впечатляват и от природата – наблизо е прекрасният резерват „Сребърна“. С едноименото езеро, с многобройните редки птици, с прелитащите за Африка или обратно пернати или плаващите тръстикови острови той е място, което не просто си заслужава, но е задължително да се види. Освен наистина богатството на птичи представители, тук се срещат и много техни любители, затаили дъх в дебнеща поза и въоръжени с фотоапарат. Сред най-обичаните фотографски находки са голямата бяла чапла, малка белочела гъска, къдроглав пеликан, малък корморан, ням лебед и много други. Заради голямото разнообразие от редки и изчезващи видове езерото е включено в списъка на ЮНЕСКО, част е и от системата на най-значимите влажни зони в Европа и е обявен за влажна зона по Рамскарската конвенция. В България е сред 100-те национални туристически обекти. Пътят на туриста тук минава през Природонаучния музей, където са изложени препарирани представители на обитателите на езерото. На живо може да бъдат наблюдавани птиците в района на водната площ. Това става чрез видеокамера, монтирана в езерото. Екопътека, наблюдателни площадки и беседки за отдих допълват удобствата за преминаващите оттук гости. А птиците са си там и, надяваме се, още дълго ще бъдат.
На брега на р. Дунав, в покрайнините на гр. Силистра, се намира една от най-древните крепости в България – крепостта Дръстър.
В Тутракан е единственото в страната естествено обособило се по поречието на реката рибарско селище.
В сраженията около крепостта участва гениалният руски писател Лев Николаевич Толостой. Това е единствената напълно съхранена в интериор и екстериор крепост от Османската епоха в България.
Куршумлу джамияв град Силистра строена през първите десетилетия на 17-ти век от майстори, привлечени от т.н. Арбанаска земя (Албания).
Храмът „Св. Св. първоапостоли Петър и Павел" е построен след Кримската война от водещата в България през Възраждането Дряновска архитектурна школа.
Тук е гробът на равина Елиезер Папо, който е сред 12-те най-почитани равини.
Богатата стенописна украса (геометрични, животински и човешки фигури семейна двойка и техните прислужници) носи характерните белези на Константиновата епоха и се долавя стилът на надарен художник, дошъл от източните провинции на Империята (вероятно Египет или Сирия).
Предполага се,че това е дворецът на Доростолските епископи.