Най-ранните следи от поселищен живот по поречието на р. Тунджа и нейните притоци са от VІІ в. пр. Хр. В днешен Ямбол се намират останките на две големи селищни могили – Марчева и Рашева могили. Откритите в тях находки са от толкова далечни времена, че е трудно човек да си представи – неолита, енеолита и бронзовата епоха. Голяма част от експонатите се съхраняват в Лувъра (Париж) и Археологическия музей в София, както и в Историческия музей в Ямбол. Мегалитни паметници – долмени (праисторически гробници, изградени от огромни каменни блокове) днес могат да се видят край селата Хлябово, Сакарци, Българска поляна и други. Долменът край Хлябово е най-големият и най-добре запазен в България и на Балканите. Известен е като „Царски долмен“. Намира се в местността Бялата трева. Долменът е голям, двукамерен, с дромос и фасада. Добре запазени са капаците на двете камери и могилата, която стига до тях. Край с. Кабиле, запазило името си от тракийските си славни времена, се намира уникалният археологически резерват със същото име. Той включва останки от древен тракийски град, тракийско скално светилище, останки от римско светилище и археологически музей на площ над 500 дка. Историческите сведения, с които днес разполагаме, посочват че през ІV в. пр. Хр. градът е бил устроен подобно на гръцките градове - полиси с акропол, храмове, площад и добре защитен от крепостни стени и кули. Знае се, обаче, че по тези земи е съществувало селище още през ранножелязната епоха. Има открити предмети от Х-VІ в. пр. Хр. В началото на ІІІ в. пр. Хр. Кабиле е столица на Одриската държава. Селището е многократно атакувано и превземано, заради възловото си местоположение. Съществува до VІ в., когато е разрушен от аварите. През годините на подем на Кабиле започва съществуването си и селището под днешен Ямбол. Постепенно той изземва функциите на Кабиле и става основен център на административните, икономическите и религиозните дела в Югоизточна Тракия.

Множеството обекти, които е добре да бъдат видени в този район, се допълват от уникалния скален храм на слънцето със стотици изрязани каменни дискове, символизиращи слънчевите лъчи. Той се намира край с. Палеокастро, област Тополовград и датира от края на ІІ и началото на І в. пр. н. е. Подобно светилище има и в района на с. Мелница.

Тази част на България е богата и на крепости, селища, култови сгради и манастирски комплекси от времето на Второто българско царство. Запазени тук са много древни традиции, занаяти, ритуали. Те може да бъдат видени на многобройните фолклорни празници и събори, които се провеждат в района.