Църква "Въведение Богородично”
Оригиналната възрожденска църква „Въведение Богородично” се намира в съхранилия автентичния си облик Благоевградски квартал "Вароша".
Плодорие и топли минерални извори
През хилядолетната си история той е преминал през множество събития и имена. Основан е от траките преди новата ера – привлекли ги плодородието и топлите минерални извори. Всеки владетел, всяка историческа епоха са оставили отпечатък не само в неговото развитие, но и в името му. Множество са имената, с които той се свързва - Пауталия, Улпия Пауталия, Пауталия Аврелий, Велевуздион, Велбондж, Велбъжд, Константинова баня, Ълъджа, Баня, Коласия, Кюстендил.
Тракийското селище било превърнато във важна крепост и лечебен курорт от римляните. Нарекли го Пауталия. По времето на управлението на император Марк Улпий Траян през 106 г. Кюстендил бил провъзгласен за град. Изграден бил здравеносен център – асклепион, чиито останки могат да бъдат видени и днес в центъра на населеното място. В него имало зали за лечение, за почивка и за гимнастика и басейни с топла минерална вода. Емблематичната за града крепост Хисарлъка е изградена през V в. заради честите набези на варварските племена. Тя се намира в едноименната местност над Кюстендил, била използвана до ХV в. По-късно градът получава името Велбъжд. Край него в годините на византийското иго са изградени големи манастирски комплекси. Под османска власт градът пада в края на ХІV в. Тогава се сдобива с името Константин-илл (Константинова земя) по името на последния му християнски владетел. През Възраждането Кюстендил се развива бързо. Построяват се църква и училище. В планините наоколо бродят хайдушки дружини – на Румена войвода, една от малкото жени-войводи и на Ильо войвода.
Днес в центъра на града, под който се намира античния град Пауталия, е обособен архитектурен и археологически резерват „Пауталия – Велбъжд“. Наблизо е и асклепионът на Пауталия с площ в древността от 3000 кв. м., с помещения с отоплителни системи, водопроводни канали и др. Архитектурно-строителният паметник на културата с национално значение – крепостта Хисарлъка, може да бъде видяна на хълма над града. Тук работят немалко музеи и исторически паметници на изявени местни жители – къща-музей „Ильо Войвода“, къща - музей „Емфиеджиева къща“, художествената галерия „Владимир Димитров-Майстора" и др.
Над Кюстендил се издига Осоговската планина. Тя простира полите си в България, където е пета по височина, и в Македония. Най-високият й връх е Руен – 2251 м н. в. Планината дава възможности за пешеходен и ски туризъм. Тя дава началото на немалко реки - Бистрица, Елешница, Драговищица и Треклянска. Първите две „се раждат“ не непосредствено под връх Руен. В Осогово се намира природният резерват „Църна река“. Сред забележителностите в района са „Юч бунар“ – група дървета от вида гигантска секвоя край с. Богослов, Вековната букова гора и манастира „Св. Лука“край с. Граница и много други.
Оригиналната възрожденска църква „Въведение Богородично” се намира в съхранилия автентичния си облик Благоевградски квартал "Вароша".
По поречието на р. Струма, сред красивите пейзажи на Конявската планина, на по-малко от 2 км от гр. Земен е разположен самият Земенски манастир.
Пленително място заема параклисът "Св. Йоан Летни" в красивата околност на язовир "Пчелина".
Някогашната джамия "Ахмед бей" в Кюстендил днес е изложбена зала на местния музей.
Сградата на Педагогическото училище краси историческия център на Кюстендил.
Една от най-красивите и величествени възрожденски църкви в България се намира в центъра на западния град Бобошево.
Една от гордостите на Кюстендил и символ на града са Римските терми.