Естетичното око на древните народи и дарбата да откриват подходящи условия на живот вероятно са довели тук заселници още през древността. Тези земи са обитавани от траки и римляни. И свидетелствата за тяхното пребиваване – множество археологически паметници, са пръснати из цялата околност. Имали са селище на мястото на днешна Берковица – градче, скътано в полите на Западна Стара планина, със статут на национален курорт. Причината да бъде обявен за курорт е именно щедрата природа с всичките си дадености тук. Възможностите тук са много – туризъм, спорт, почивка, развлечения. В града се издигат исторически и културни паметници – символът му Часовниковата кула, Къщата-музей „Иван Вазов“, Чешма „Малинарка“, историческата сграда на старото училище „Отец Паисий“ (днес художествена галерия), възрожденската постройка, приютяваща Етнографския музей, Римската баня, античната и средновековна крепост „Калето“, близкият „Клисурски манастир“... Близкият връх Ком е притегателно място за запалените планинари, а преди столетия е послужил и за вдъхновение на патриарха на българската литература Иван Вазов при написването на стихотворението „На Ком“.

Но с всичко това не свършват вълнуващите места в този район.

Започнал съществуването си през късната античност под името Медека, на няколко километра от Берковица се намира друг национален курорт – Вършец. Достойното му присъствие на картата на най-добрите места за балнеотуризъм се дължи на многобройните минерални извори със силно лечебно действие и чистия планински въздух. Това място е заобиколено от живописни пейзажи – вековни гори, красиви скални образувания, величествения планински венец Козница, криволичещата р. Ботуня... Множеството природни местности „Зелени дел, „Водопада“, „Иванчова поляна“, „Червени камък“ и хижи – „Бялата вода“ и др., най-високият връх Тодорини кукли (1785 м)  дообогатяват възможностите за туризъм. Оттук също лесно и бързо може да се стигне до Клисурския манастир. А, вътре в самия град случайно или нарочно гостът ще попадне на Старата и Новата минерални чешми, Старата минерална баня – първата подобна в България, романтичният булевард „Чинарите“, старото Банско казино, градският лесопарк, музеи, храмове. Но непременно ще се възползва от голямото богатство на града – минералните извори. Бликащи от пукнатините на скални масиви, те носят безценни полезни вещества от земните недра, използвани за рехабилитация, за профилактика и лечение на редица заболявания.

Чисто фактически проходът Петрохан свързва северната и южната част на Западна България. Идеята за прокопаване на тунел под прохода може да е добра от гледна точка на съкращаването на пътя, но ще лиши пътуващия от прекрасния му пейзаж. Познат още от римско време, придобил особена важност през османското присъствие, някъде в тези години проходът получава и името си. Берковчанинът Петър Ангелов построил малък хан встрани от пътя и местните го нарекли Петровия хан. По-късно от него произлязло съвременното име на самия проход. Оттук може да се стигне не просто по-бързо до отсрещната страна на Стара планина, но и до връх Ком, хижа „Ком“ и т. нар. Вазов камък, до местности с опияняващи пейзажи, ободряващи духа и тялото.