Че има славно минало, на това място му личи от първата къща. Дори незапознатите с историята,  ще усетят духа на отдавна живели българи будители. Ще се удивят от самобитните къщи, от автентичните калдъръмени улички, опасващи един след друг дворовете им или виещи се под издадените етажи. Това виждаме днес и разгръщаме страниците на историята, за да открием кои са авторите на това архитектурно богатство. А там намираме повече от строителство. Макар времето да е заличило по-голямата част от следите на първите заселници в района, все пак е било снизходително с някои доказателства за съществуването им. Те ни отвеждат чак до каменно-медната епоха, през античността и в различна степен през всички исторически епохи, та до националното Възраждане, когато заблестява със собствената си автентична искра.

Село Ковачевица е разположено в Западни Родопи, по поречието на р. Канина (Кървава река) и е заобиколено от венец високи планински рътове. Има няколко вълни на заселване – все от бежанци. Първата се отнася към 1393 г., но една от най-масовите е при насилственото помохамеданчване на българите след 1650 г. Тогава те намират убежище в непристъпните планински земи на селото. Но откриват тук редица възможности за поминък – обширни пасища, изворни води, богата природа с множество диворастящи плодови храсти и дървета, билки. Местните развиват и различни занаяти. Около 1791 г. към жителите на селото се присъединяват българи от Западна Македония, които оставят своя отпечатък в строителството – те се славят като опитни дюлгери (самоуки архитекти и строители), повдигат общия дух на населението и допринасят за днешния архитектурен облик на селото. А то удържа на трудностите през турското робство, като тук дори никога не е позиционирана турска администрация. Това е сред причините селото да се превърне в един от центровете на македонското национално-освободително движение.

Почти 2000 жители заедно с техните предци и наследници са посели своя дух, творчество и бит в селото при неговия разцвет през Възраждането. Те са създали причудливия вид на Ковачевица с характерните къщи от камък и дърво благодарение на майсторството си, потомствената приемственост и несломим дух. Постройките се отличават с подредени недялани камъни, споени с размекната пръст – на пръв поглед обикновена техника, но изключително здрава. На нея дължим до голяма степен запазването на сградите до наши дни, а уникалният им естетически вид допринася за обявяването на селището за Исторически и арахитектурен резерват. Не можем да не споменем и факта, че за възраждането на селото след Освобождението му през 1912 г., когато голяма част от населението му го напуска, а къщите запустяват и започват да се рушат, изиграва откриването му от филмовата индустрия. Постепенно са реставрирани голяма част от сградите, които стават декори за редица филмови продукции.

Така към причините за посещение на Ковачевица се добавя още една. Но с това те не се изчерпват...От селото тръгват няколко туристически маршрута до водопад „Синия вир” и местността „Кози камък”. А наблизо е и друг обект на селския туризъм – с. Лещен. В допълнение са възможностите да се отседне в някоя от историческите къщи, да се опитат типични местни ястия. Всичко това създава необходимостта от няколко дневен престой – пълноценен и изпълнен с магическа история.